Дави идваше заедно с леля си Ела в Глен Сейнт Мери да изкара част от лятната ваканция и двете с Нан постепенно станаха близки приятелки, независимо от разликата във възрастта. Причина за това сигурно бе възхищението, което Нан питаеше към Дави — тя й се струваше толкова голяма. А Дави обичаше да се къпе в обожанието на своята скромна приятелка.
— Нан Блайт е неспособна да нарани когото и да било… Само дето е твърде мекушава — сподели тя с леля си Ела.
Зорките очи в „Ингълсайд“ не успяха да открият нищо нередно в Дави. Дори това, че нейната майка се падаше братовчедка на Пайъс от Авонлий, припомни си Анн, не наклони везните и тя не се възпротиви на приятелството между Нан и Дави, макар Сюзън още от първия миг да се усъмни в тези зелени очи със златисти ресници. Но кой я слушаше нея? Дави имаше „добри обноски“, обличаше се хубаво като същинска малка дама и не дърдореше празни приказки. Сюзън не можа да даде никакво логично обяснение за недоверието, което таеше към това момиче, затова предпочете да замълчи. Дави си заминаваше в началото на учебната година, а дотогава нямаше смисъл да се намесва в отношенията й с Нан.
Нан и Дави прекарваха почти цялото си време заедно на пристанището, където винаги имаше по някой акостирал кораб, затова Долината на дъгата не видя Нан този август. Останалите деца в „Ингълсайд“ не се интересуваха особено от Дави, така че нямаше пренебрегнати и оскърбени. Веднъж Дави направи за смях Уолтър, Ди побесня и й „наговори разни неща“. Дави изпитваше наслада да направи някого за смях. Изглежда заради това нито едно от момичетата в Глен Сейнт Мери не се опита да я отнеме от Нан.
— Моля те, кажи ми го — умоляваше Нан.
Но Дави само смигна закачливо и обясни на Нан, че е още твърде малка да знае подобни неща. А това беше наистина влудяващо.
— Моля те, кажи ми го, Дави!
— Не може. Леля Кейт ми го каза и ме закле да го пазя в тайна, а тя е мъртва. Сега аз съм единственият човек на света, който го знае, но се заклех да не го споделям с нито една жива душа. А ти все ще се раздрънкаш пред някого, бас ловя, че няма да успееш да се удържиш.
— Няма… Аз също мога да пазя тайна — извика Нан.
— Хората разправят, че вие в „Ингълсайд“ споделяте всичко помежду си. Няма и да усетиш как Сюзън ще измъкне от теб каквото съм ти казала.
— Не е вярно. Знам много неща, за които никога не съм говорила пред Сюзън. Това са тайни. На теб обаче ще ги разкрия, ако и ти ми кажеш своята.
— О, аз изобщо не се интересувам от тайните на малки момиченца като теб — отвърна Дави.
Ето това вече е обида! А Нан си мислеше, че нейните малки тайни са толкова забележителни… Като тази за цъфналото черешово дърво, което откри в смърчовата гора зад плевнята на мистър Тейлър например…
Но какво толкова знаеше Дави за нея, за което тя дори не подозира? Този въпрос жужеше в главата на Нан като досадна муха.
На следващия ден Дави пак отвори дума за тайната, която така ревниво пазеше.
— Мислих много, Нан. Може би трябва и ти да научиш тази тайна, тъй като се отнася за теб. Всъщност леля Кейт ме закле да не го казвам на никого, освен на човека, за когото се отнася. Гледай сега, ако ми дадеш онзи твой порцеланов елен, ще ти разкажа всичко.
— Не мога да ти дам точно него, Дави. Той ми е подарък от Сюзън за последния рожден ден. Ако го направя, тя ужасно ще се обиди.
— Е, добре тогава. Щом предпочиташ този стар елен пред толкова важно нещо, което се отнася за теб — задръж си го. На мен ми е все едно. Освен това ми е приятно да знам неща, които другите момичета не знаят. Това ме кара да се чувствам важна. А следващата неделя ще те наблюдавам отстрани в църквата и ще си мисля: „Ах, само да знаеше какво знам за теб, Нан Блайт“. Много ще е забавно.
— Поне хубаво ли е това, което знаеш за мен? — плахо попита Нан.
— О, много е романтично… Сякаш си го прочела в книга с вълшебни приказки. Както и да е. Теб това не те интересува, а аз знам каквото знам.
Тези думи накараха Нан да полудее от любопитство. Животът щеше да изгуби смисъл, ако тя още сега не научеше тайната, която знае Дави. Внезапно я осени една идея.
— Дави, не мога да ти дам елена, но ако ми кажеш какво знаеш за мен, ще получиш в замяна моето червено чадърче.