— Уговорката си е уговорка, Дави Джонсън. Ти сама поиска чадърчето в замяна на тайната. Ето ти чадърчето, а сега казвай тайната, защото така обеща!
— Е, добре тогава — с престорено равнодушие отвърна Дави.
В този миг сякаш всичко наоколо замря, за да чуе съдбоносната тайна. Полъхът на вятъра утихна, клокоченето на водата около подпорите на кея заглъхна. Нан цялата се тресеше от вълнение. Най-сетне щеше да разбере какво толкова крие Дави.
— Нали знаеш Джими Томас, който живее долу на пристанището — започна Дави. — Джими Томас, с шестте пръста…
Нан кимна. Естествено, че знаеше Томас и беше чувала нещичко за семейството му. Понякога Джими с шестте пръста идваше в „Ингълсайд“ да продава риба. Но Сюзън твърдеше, че никога не се знае дали предлага хубава и прясна риба. Нан не обичаше да го заглежда. Той имаше гола глава само с един фъндък къдрава бяла коса от едната страна и крив червен нос. Но какво общо има Джими Томас с тайната, която толкова много я вълнува?
— Ами Каси Томас знаеш ли? — продължаваше Дави.
Нан беше виждала Каси Томас само веднъж, когато Джими я докара в каручката с рибата. Каси беше на нейните години, с рошава червена коса и дръзки сиво-зелени очи. И още при първата им среща се изплези на Нан.
— Е… — Дави си пое дълбоко въздух. — Ето това е истината за теб. Ти си Каси Томас, а тя е Нан Блайт.
Нан се облещи срещу Дави. Не можа да схване нищичко от казаното дотук. Нито една дума нямаше смисъл.
— Аз… Аз… Какво искаш да кажеш с това?
— Мисля, че е съвсем ясно — отвърна Дави с усмивка, пълна със състрадание. След като я принудиха да разкрие тайната, сега поне ще се наслади на ефекта от нейното огласяване. — Двете сте се родили в една и съща нощ. По онова време семейство Томас живеели в Глен Сейнт Мери. Сестрата взела Каси, отнесла я в къщата на Томас и я сложила в твоята люлка, а тебе те дала на майка ти. Не посмяла да отнесе и Ди, а може би просто не се е налагало да го прави. Сестрата мразела майка ти и така й отмъстила. Ето защо ти си истинската Каси Томас и би трябвало да живееш долу на пристанището, докато бедната Каси по право трябва да е в „Ингълсайд“, вместо постоянно да яде пердах от мащехата си. Толкова ми е жал за нея.
Нан прие за чиста монета всяка дума от тази нелепа измишльотина. Никога в живота й не я бяха лъгали и тя нито за миг не се усъмни, че Дави казва истината. Дори не й минаваше през ума, че някой, още по-малко нейната любима приятелка Дави, е способен да измисли подобно нещо. И тя се втренчи в нея с очи, пълни с терзание и болка.
— Но… Как е успяла леля ти Кейт да разгадае всичко това? — едва промълви с пресъхнали устни Нан.
— Сестрата се изповядала пред нея на смъртния си одър — невинно отвърна Дави. — Предполагам, че угризенията не са й давали мира. Леля Кейт на свой ред опази тайната и я сподели само с мен. А когато дойдох в Глен Сейнт Мери и видях Каси Томас… Искам да кажа Нан Блайт… Доста внимателно я огледах. Има червена коса като на майка ти, а и очите й са същият цвят като нейните. Ти обаче имаш кестенява коса и кафяви очи. Ето защо никак не приличаш на Ди… А близнаците винаги си приличат като две капки вода. Ушите на Кас са точно като на баща ти — малки и прилепнали към главата. Не вярвам тази съдбоносна размяна да може да се поправи. Въпреки това често си мисля колко нечестно е ти да си живееш безгрижно и да те глезят като някоя кукла, а бедната Кас… Нан де… Да е вечно в парцали и понякога да няма дори какво да яде. Старият Шестопръст здравата я налага всеки път, когато се прибере пиян! Какво си ме зяпнала така?
Болката, която изпитваше Нан, беше почти непоносима. Сега всичко й стана ясно. Хората често се забавляваха от това, че двете с Ди изобщо не си приличат. Ето защо било!
— Мразя те заради това, което ми каза, Дави Джонсън!
Дави повдигна охранените си рамене.
— Не съм обещавала, че ще ти хареса, нали? Ти ме накара да ти издам тайната. А сега накъде хукна?
Нан едва се изправи на крака — лицето й беше побеляло и всичко се въртеше пред очите й.
— У нас… Да кажа на мама — отчаяно рече тя.
— Не бива… Не трябва да го правиш. Не помниш ли, че ми се закле да не казваш? — извика Дави.
Нан я погледна изненадано. Вярно, че обеща нищо да не казва. А майка й постоянно повтаряше, че даденото обещание не се нарушава.
— Май и аз ще се прибирам — каза след малко Дави, която вече не можеше да понася празния поглед на Нан.