Тя грабна чадърчето и хукна, без да се обръща, а пълните й боси крака се замятаха бързо-бързо край ръба на кея. Зад нея остана едно дете с разбито сърце, седнало сред руините на своята малка вселена. Но Дави не се вълнуваше от това. Такава си беше Нан — мекушава. Дори не изпита кой знае какво удоволствие от тази лесна победа. Нан, разбира се, щеше да изпее всичко на майка си още щом се прибере и тогава ще открие, че е била изиграна като последна глупачка.
— Аз пък в неделя се връщам в Шарлоттаун — рече си Дави.
Нан имаше чувството, че е седяла на кея часове наред — сляпа за света наоколо, с погубени надежди, отчаяна. Значи не е истинско дете на майка си! Беше дете на Шестпръстия Джими… Шестпръстия Джими, от когото винаги тайно се беше страхувала заради шестте му пръста! Нямаше никакво право да живее в „Ингълсайд“, да бъде обичана от мама и татко. „О!“, жално изстена момиченцето. Мама и татко никога вече нямаше да я погледнат, ако знаеха истината. И цялата им любов щеше да се пренесе върху Каси Томас.
Нан подпря главата си с ръка. „От всичко това ми се вие свят“, рече си тя.
33
— Защо не хапна нищо, малката ми? — попита на вечеря Сюзън.
— Да не си стояла твърде дълго на слънце, скъпа? — загрижено попита майка й. — Глава ли те боли?
— Д-д-да — едва успя да промълви Нан, но не главата я болеше. Мигар наистина току-що излъга майка си? И ако е така, колко ли още лъжи трябва да произнесе? Сигурно вече никога няма да може да погледне храна… Не и докато таи в себе си тази ужасна тайна. При това се беше заклела да не я споделя с майка си. Но не клетвата я възпираше — нали Сюзън каза веднъж, че е по-добре да се престъпи някое непочтено обещание, вместо то да бъде спазвано — а мисълта, че ще причини болка на майка си. Кой знае защо Нан беше сигурна, че ужасната истина жестоко ще нарани майка й. А майките не трябва… Не е редно да бъдат наранявани. Нито пък бащите.
На всичкото отгоре имаше още и… Каси Томас. Никога не би я нарекла Нан Блайт! Нан не можеше да понесе да мисли за Каси Томас като за Нан Блайт. Имаше чувството, че това ще я дамгоса завинаги. Щом като не е Нан Блайт, по-добре да е никоя. И никога няма да стане Каси Томас.
Въпреки това образът на Каси Томас я преследваше навсякъде. Цяла седмица Нан беше като обсебена от нея; една седмица, през която Анн и Сюзън сериозно се разтревожиха какво става с това дете, което вече нито се храни, нито си играе, а по думите на Сюзън само „броди наоколо“. Дали пък причината не е заминаването на Дави Джонсън? Нан обаче ги увери, че не е заради нея. Освен това отрече причината да е в нещо друго. Просто се чувствала изморена. Баща й я прегледа внимателно и предписа лекарство, което тя приемаше безропотно. Не беше толкова противно като рициновото масло, но сега дори рициновото масло не можеше да я изплаши. Нищо вече нямаше значение за нея, освен Каси Томас… И страшният въпрос, който изскочи в обърканото й съзнание и трайно се загнезди там.
Дали Каси Томас имаше нейните права?
Честно ли е, че тя, Нан Блайт — Нан се вкопчи в своята самоличност като удавник за сламка — притежава всички блага, които са били отказани на Каси Томас и които й принадлежат по право? Не, не беше честно, мислеше отчаяно Нан. Някъде дълбоко в нея се коренеше чувството за справедливост и почтено поведение. И тя все по-ясно осъзнаваше, че единствената почтена постъпка в случая е да каже всичко на Каси Томас.
Стане ли това, тайната щеше да изгуби страшната си власт над нея. Отначало майка й и баща й ще са малко притеснени, но като разберат, че Каси Томас е тяхното истинско дете, ще пренесат любовта си върху нея, а тя, Нан, вече няма да означава нищо за тях. Тогава майка й ще целува Каси Томас и ще й пее в летния здрач онази песен, която Нан обичаше най-много:
Нан и Ди често си представяха деня, в който ще пристигне техният кораб. Но сега всички красиви неща, които ще донесе той, се падаха по право на Каси Томас. Не тя, а Каси Томас щеше да изиграе вълшебната кралица в предстоящия концерт на неделното училище и щеше да носи нейната ослепителна панделка от муселин. Как щеше да преживее всичко това! Сюзън вече ще прави петифури специално за Каси Томас, а Пуси ще мърка в нейния скут. Тя ще си играе с куклите на Нан в покритата с мъх къщичка на игрите сред кленовата горичка и ще спи в нейното легло. Дали това ще хареса на Ди? Ще приеме ли Ди Каси Томас за своя сестра?