34
— Така, значи Дамското дружество ще проведе своята поредна седянка в „Ингълсайд“? — каза докторът. — Вади тогава сервизите за гости, Сюзън, и приготви метлата, за да почистиш след това останките от достойнство и репутация на много хора, за които ще се клюкарства тук.
Сюзън се усмихна с половин уста, сякаш приемаше с разбиране липсата на усет у мъжете за важните неща в живота, но всъщност никак не й беше до смях… Поне докато не приключи с приготвянето на вечеря за дамите от дружеството.
— Топъл пай с пиле — мърмореше тя, отдалечавайки се, — картофено пюре и крем от круши за основно. Това е толкова подходящ случай да сефтосате новата си дантелена покривка за маса, скъпа госпожо доктор. Такова нещо в Глен Сейнт Мери още никой не е виждал и съм готова да се обзаложа, че ще стане истинска сензация. Нямам търпение да зърна лицето на Анабел Клоу, когато я види! Да извадя ли синята и сребърната ваза за цветята?
— Да, и набери от кленовата горичка големи букети с теменуги и папратови листа. Ще те помоля да намериш място и за тези твои три великолепни розови гераниума — или в дневната, ако работим в нея, или пък по перилата на верандата, ако е достатъчно топло да седнем навън. Доволна съм, че ни останаха толкова много цветя. Градината никога не е била толкова хубава като през това лято, Сюзън. Но аз май казвам това всяка есен…
Чакаше ги цял куп работа. Кой до кого ще седи? Наложително ли е мисис Саймън Милисън да е далеч от мисис Уилям Макгриъри, защото не си говорят заради някаква стара вражда още от училищните им години? После възникна въпросът кого още да поканят, тъй като домакинята имаше привилегията да добави и неколцина допълнителни гости, освен членовете на дружеството.
— Ще се обадя на мисис Бест и мисис Кембъл — каза Анн.
Сюзън я погледна замислено.
— Те са новодошли, скъпа госпожо доктор — рече тя и това прозвуча така, все едно каза „Те са крокодили“.
— Ние с доктора навремето също бяхме новодошли, Сюзън.
— Да, ама чичото на доктора живееше тук от години. А сега никой нищо не знае за тези Бест и Кембъл. Но къщата си е ваша, скъпа госпожо доктор, пък и коя съм аз, че да възразявам срещу хората, които искате да поканите. Помня обаче една сбирка на дружеството у мисис Картър Флаг преди много години, когато мисис Флаг покани някаква непозната жена. А тя взе че дойде с памучна рокля, скъпа госпожо доктор… Каза, че според нея не си заслужавало да се гизди заради сбирка на дружеството! Е, поне с мисис Кембъл няма такава опасност. Тя се носи винаги много хубаво… Нищо че аз самата няма да сложа синя рокля на волани в църквата, както направи тя последната неделя.
Анн също не можеше да си представи Сюзън в синя рокля на волани, но се овладя и не се засмя.
— Според мен тази рокля чудесно подхождаше на сребристата коса на мисис Кембъл, Сюзън. Между другото, тя помоли за рецептата на твоя сос от цариградско грозде с билки. Казва, че го опитала на празника по случай прибирането на реколтата и го намира изключително вкусен.
— Е, така си е, скъпа госпожо доктор, не всеки може да направи сос от цариградско грозде с билки…
Повече не се спомена за синята рокля на волани. От тук нататък мисис Кембъл можеше да се появи и с костюм на туземец от Фиджи, без Сюзън да намери нещо осъдително в това.
Месецът вече преваляше, но есента все още пазеше спомен за отминалото лято и денят, когато се събра дружеството, много повече приличаше на юнски, отколкото на октомврийски. Присъстваха всички членове на дружеството, предвкусвайки обилната порция клюки и вкусната храна, с която се славеше „Ингълсайд“, а в добавка можеха да научат и някои модни новости, защото съпругата на доктора съвсем наскоро се върна от града.
Сюзън, успяла да запази спокойствие дори при мисълта за предстоящото кулинарно изпитание, крачеше наперено напред-назад и разполагаше дамите из дневната, отчитайки, че нито една от тях няма толкова хубава престилка като нейната, украсена с широка пет пръста дантела, започната още миналия ноември и плетена на една кука от най-фина прежда. Само преди седмица Сюзън грабна първата награда на Изложението в Шарлоттаун за тази дантела. Двете с Ребека Дю се бяха уговорили да се срещнат там и превърнаха този ден в истинско събитие, а вечерта Сюзън се прибра у дома като най-гордата жена на остров Принц Едуард.