— Това семейство се прослави със скандалните си погребения. Може ли някоя от вас, присъствала на погребението на Питър Кърк, да го забрави до края на живота си?
Уолтър наостри уши. Разговорът вземаше много любопитен обрат. Но за негово огромно разочарование мисис Саймън не се впусна в подробности какво точно е станало на погребението. Изглежда, всички освен него са присъствали или поне знаят тази историята.
(Но защо ли всички толкова се сконфузиха, когато стана дума за това погребение?)
— Не може да има съмнение, че всичко, което Клара Уилсън каза за Питър, е било самата истина, но той е в гроба, бедният човечец, затова нека оставим душата му да почива в мир — фарисейски заключи мисис Том Чъб, сякаш някой беше предложил да го изровят от гроба.
— Мери Анна винаги приказва толкова умно — рече мисис Рийз. — Знаете ли какво каза оня ден, тъкмо когато поемахме за погребението на Маргарет Холистър — мамо, вика, дали ще има сладолед на погребението?
Няколко от жените си размениха скришом весели погледи. Повечето обаче не обърнаха внимание на нейните думи. Това наистина беше единственото спасение, щом тя отново и отново, сезон след сезон, се опиташе да завърти разговора все около дъщеря си Мери Анна. И стига някой да я окуражи дори с най-незначителен жест, тя сякаш пощуряваше. А „Знаете ли какво каза Мери Анна?“ вече се превърна в най-често употребяваната фраза в Глен Сейнт Мери.
— Та като стана дума за погребения — продължи Сесилия Рийз, — навремето имаше едно много чудато в Моубри Нароуз, още докато бях момиче. Стантън Лейн замина някъде на запад и по едно време тръгна слух, че бил умрял. Роднините му направиха всичко възможно да върнат тялото му обратно и накрая то пристигна, но погребалният агент Уолъс Макалистър ги посъветва да не отварят ковчега. Тъкмо започваше опелото, когато — не щеш ли — ето ти насреща самият Стантън Лейн, жив и здрав както винаги. Така и не се разбра чие тяло лежи в ковчега.
— И какво направиха с него? — попита Агата Дрю.
— О, просто го заровиха. Уолъс каза, че това не може да се отложи или отмени. Ама на това не му викам аз нормално погребение, щом всички бяха толкова щастливи заради завръщането на Стантън. По този случай мистър Доусън промени последния химн от „Утешете се, деца на Христа“ на „Понякога неочаквано пада светлина“, но повечето хора си мислеха, че би било по-добре просто да си тръгне.
— Знаете ли какво ми каза Мери Анна онзи ден? Рече — мамо, дали пасторите знаят всичко.
— Мистър Доусън винаги губеше ума и дума в критични моменти — подхвана Джейн Бър. — По онова време Горен Глен беше в неговата енория и си спомням, че една неделя той разпусна паството, а после се сети, че не е събрал волните пожертвования. И знаете ли какво направи — грабна дискоса и хукна с него подир хората из двора. Вярвате ли — допълни Джейн, — че тогава миряните бяха толкова щедри, колкото не са били никога преди или след това. Не им беше удобно да отказват на свещеник. Но това едва ли му прави чест.
— Ако имам нещо против мистър Доусън — подхвана мис Корнелия, — това са безбожно протяжните му молитви по време на погребение. Толкова губи мярката понякога, че опечалените започват да завиждат на трупа. Но веднъж надмина дори себе си — случи се на погребението на Лети Грант. Забелязах, че майка му ще припадне всеки миг, затова го смушках и му казах, че вече се е молил достатъчно дълго.
— Той погреба бедния ми Джарвис — обади се мисис Джордж Кар и сълзите се затъркаляха по бузите й. Тя винаги плачеше, когато станеше дума за покойния й съпруг, макар той да бе под земята вече цели двайсет години.
— Брат му също е пастор — продължи Кристин Марш. — Служеше в Глен Сейнт Мери, когато бях момиче. Една вечер изнасяхме концерт в салона и той седеше на трибуната, защото беше един от ораторите. Същият нервак е като брат си и през цялото време се люлееше на стола, като го накланяше все по-назад и по-назад. По едно време се прекатури през ръба на подиума и изчезна заедно със стола в саксиите с домашни цветя, които бяхме подредили за украса наоколо. Единственото, което остана да се вижда, беше единият му крак, щръкнал нагоре във въздуха. Оттогава някак не мога да приема сериозно проповедите му. Стъпалото му беше толкова голямо!
— Погребението на Лейн може и да е разочаровало мнозина — върна се на предишната тема Ема Полък, — но със сигурност е било по-добро от това изобщо да няма погребение. Помните ли оная кромуелска неразбория?