— Най-хубавото същество, което съм виждала в живота си — съгласи се мисис Милгрейв. — Всички от семейство Морис бяха красиви. Ама пък вятърничави, вятърничави — като морски бриз. Никой така и не разбра как тя толкова дълго се удържа на един акъл, че да се омъжи за Джон. Казват, че заслугата е на майка й. Берта беше влюбена във Фред Рийз, но на него му се носеше славата на голям любовник. По-добре пиле в ръката, отколкото две в гората, рекла тогава на дъщеря си мисис Морис.
— Цял живот слушам тази поговорка — обади се Майра Мърей, — но още се чудя дали в нея има нещо вярно. Птиците в гората поне пеят, а тази в ръката — не.
На това никой не намери какво да отговори, но мисис Том Чъб все пак успя да се хване за нещо.
— Все гледаш да се присмееш и подиграеш, Майра.
— А знаете ли какво ми каза Мери Анна онзи ден? — тържествуващо заяви мисис Доналд. — Мамо, вика, какво ще правя, ако никой не ми предложи да се омъжа за него?
— На това ние, старите моми, можем да отговорим, нали така? — смигна на Едит Бейли Сесилия Рийз. Сесилия никак не харесваше Едит, защото още беше хубава и имаше шанс да се омъжи.
— Гертруда Кромуел наистина си беше грозна — каза мисис Грант Клоу. — Имаше плоска фигура като дъска. Ама пък иначе беше голяма въртокъщница. Переше завесите всеки месец, а Берта я ги преплакне веднъж годишно, я — не. А капаците на прозорците й постоянно висяха откачени от пантите. Гертруда казваше, че тръпки я побиват всеки път, когато мине покрай къщата на Джон Кромуел. Но въпреки това Джон Кромуел боготвореше Берта, а Уилям я караше криво-ляво с Гертруда. Мъжете са наистина много странни същества. Разправят, че Уилям се успал в деня на венчавката и толкова бързал, та накрая пристигнал в църквата със старите обувки и два различни чорапа.
— И пак се е справил по-добре от Оливър Рандъм, който забравил да си ушие сватбен костюм, а празничните му дрехи били просто ужасни — изкиска се мисис Джордж Кар. — Даже имали кръпки, представете си! Затова заел от брат си най-хубавия му костюм за сватбата, който бил съвсем приличен, само дето му стягал тук-там.
— Да, ама Уилям и Гертруда все пак се ожениха — поде мисис Саймън, — а нейната сестра Каролина така и не успя. Двамата с Рони Дрю се скараха кой точно свещеник да ги венчае и така и не стигнаха до църквата. Рони беше толкова бесен, че взе за жена Една Стоун още преди да си върне здравия разум. Каролина отиде на сватбата и през цялото време стоя с вдигната глава, ама лицето й беше като на мъртвец.
— Да, ама поне после не приказваше насам и натам — каза Сара Тейлър. — За разлика от Филипа Аби. Когато Джим Моубри я заряза и взе друга, тя отиде на сватбата му и наговори на висок глас ужасни неща по време на самата церемония. Те, разбира се, всички бяха англиканци — заключи Сара Тейлър, сякаш това обясняваше всички странни постъпки.
— Вярно ли, че стигнала дотам, та като ходи на гости, да се кичи с всички бижута, които Джим й подарил, докато били сгодени — попита Целия Рийз.
— Не е вярно! Просто не разбирам откъде се взимат тия слухове. Човек започва да си мисли, че някои хора си нямат друга работа, освен да разпространяват клюки! Смея да твърдя, че Джим Моубри се оправи, откак заряза Филипа. Благодарение на жена си той стана стабилен и уравновесен човек… Е, вярно, че се държеше доста разюздано в нейно отсъствие.
— Един-единствен път видях Джим Моубри — в нощта, когато майските бръмбари едва не подлудиха богомолците на годишната служба в Лоубридж — обади се Кристин Крофърд. — А каквото не направиха майските бръмбари, Джим Моубри го довърши. Беше задушна нощ и всички прозорци стояха широко отворени. Майските бръмбари налетяха вътре със стотици и започнаха да се блъскат слепешката във всичко по пътя си. На следващата сутрин на балкона на хора намериха осемдесет и седем мъртви буболечки. Някои от жените изпаднаха в истерия, когато гадините взеха да прелитат твърде близо покрай лицата им. Помня, че жената на новия пастор носеше голяма дантелена шапка с пера…
— Всички смятаха, че се облича твърде модно и даже екстравагантно за пасторска съпруга — вметна мисис Елдер Бакстер. — „Гледай сега как ще смажа тоя бръмбар върху шапката на пасторската жена“, чух да шепне Джим Моубри. Седеше точно зад нея. Той се протегна напред и замахна, но не улучи буболечката. Затова пък перна шапката и тя отхвръкна над пътеката чак до олтара. Джим побесня от яд, а когато пасторът видя как шапката на жена му се носи във въздуха, загуби нишката на мисълта си, не можа да се сети докъде е стигнал със службата и отчаян се отказа. Хорът изпя последния химн, като през цялото време се отбраняваше от майските бръмбари. Джим стана и донесе обратно шапката. Очакваше най-малкото тя да го нахока, защото й се носеше славата на окумуш жена, но тя само си взе обратно красивата жълта шапка и му се усмихна. „Ако не бяхте направили това, каза му, Питър щеше да кара така поне още двайсет минути, а през това време щяхме окончателно да полудеем.“ Вярно, че направи добре, дето не го скастри пред всички, ама точно това ли трябваше да каже по адрес на мъжа си пред толкова много хора.