— А чухте ли какво се случило на Големия Джим Макалистър миналата събота в магазина на Милт Купър долу на пристанището? — попита мисис Саймън, решена да смени темата с нещо по-весело от призраци и раздялата на годеници. — През лятото той бил свикнал все да сяда на печката. Да, ама в събота нали беше студено и Милт запалил огън вътре. А когато бедният Голям Джим се настанил отгоре й… Така де, изгори си…
Мисис Саймън не каза какво точно си е изгорил, но недвусмислено потупа една определена част от физиката си.
— Задника си изгори — мрачно се обади Уолтър, провирайки глава през завесата от листа. Той съвсем искрено си помисли, че мисис Саймън не може да си спомни нужната дума.
Събраните на верандата жени сякаш онемяха. Нима Уолтър Блайт е бил тук през цялото време?! И всяка от тях започна трескаво да си припомня какво точно е говорила и дали сред историите не е имало някоя скандално неподходяща за ушите на едно дете. Вярно казваха, че мисис д-р Блайт изобщо не се интересува какво чуват нейните деца. Но преди още скованите им езици да се раздвижат отново, Анн излезе на верандата и ги покани на вечеря.
— Само още десет минутки, мисис Блайт. Тогава всички заедно ще привършим с шиенето — каза Елизабет Кърк.
Не след дълго всички приключиха с изработването на юргана, разгънаха го, огледаха го внимателно и се похвалиха взаимно за добре свършената работа.
— Чудя се кой ли ще спи под тая завивка — каза Майра Мърей.
— Може би някоя майка ще прегърне първата си рожба под нея — каза Анн.
— Или пък дребни дечица ще се гушат отдолу в студените степни нощи — внезапно рече мис Корнелия.
— А може и някое старческо ревматично тяло да потърси топлина в нея — каза мисис Мийд.
— Надявам се поне никой да не умира отдолу — тъжно се обади мисис Бакстер.
— Знаете ли какво ми каза Мери Анна, преди да дойда тук? — надвика глъчката мисис Доналд, докато влизаха в трапезарията. — Мамо, вика ми, не забравяй, че трябва да си изядеш всичко в чинията.
След това всички насядаха около трапезата и ядоха и пиха за прослава на Господа, защото на душите им беше леко от добре свършената работа, пък и сърцата им бяха добри.
Късно след вечеря се разотидоха по домовете си. Джейн Бър и мисис Саймън Милисън трябваше да вървят чак до селото.
— Трябва да запомня най-подробно подредбата на масата, за да я опиша после на мама — замислено рече Джейн, която даже не подозираше, че в момента Сюзън брои лъжиците. — Тя не излиза, откакто е на легло, но обича да е в крак с новостите. А описанието на тази маса наистина ще й достави наслада.
— Вярно, приличаше на ония снимки по списанията — съгласи се с въздишка мисис Саймън. — Умея не по-зле от всеки друг да приготвя вечеря, ако мога така да кажа, но не е по силите ми да украся масата с такъв престижен стил. Виж, бих натупала по дупето този малък Уолтър с голямо удоволствие. Каква лоша услуга ми направи това дете!
— Предполагам, че сега „Ингълсайд“ е осеян с погубени завинаги репутации — каза докторът по-късно същата вечер.
— Не излязох да шия с останалите и не чух нито една клюка — отвърна Анн.
— Ти винаги така постъпваш, мила — каза мис Корнелия, докато помагаше на Сюзън да завържат юргана на вързоп. — Когато обаче дойдеш, те не си позволяват никакви волности. Смятат, че не би одобрила да се разпространяват клюки.
— Зависи за какво става дума — каза Анн.
— Честно казано, днес никой не изтърва нещо наистина ужасно. Повечето от хората, за които стана дума, отдавна вече са в гроба… Или поне би било редно да са там — успокои я мис Корнелия, припомняйки си с усмивка историята за Абнър Кромуел и неговото провалено погребение. — Само дето мисис Милисън отново ненужно припомни оная стара и страховита случка с убийството, която се носи за Мадж Кери и нейния съпруг. Не откриха абсолютно никакви улики, че наистина Мадж го е сторила… Само дето котката умря, като яде от оная нейна супа. Ама животинчето боледуваше от седмица преди това. Мен ако питате, Роджър Кери умря от апендикс, макар че по онова време още никой не знаеше какво е това апендикс.
— Аз пък си мисля, че е много жалко, дето после научиха какво е това — каза Сюзън. — Слава богу, лъжиците са непокътнати, скъпа госпожо доктор, и на новата покривка няма нито едно петънце.