Но Оливия очевидно бе приела съвсем хладнокръвно тази случка и оттогава никой не бе зървал калии у тях. Нима е възможно Оливия… Но когато отново погледна спокойното изражение на мисис Кърк, Анн отхвърли това подозрение. Със сигурност цветята бяха подбрани от погребалното бюро, а не от самата вдовица.
Хорът запя „Смъртта като плитко море ни дели от рая“. Анн неволно улови погледа на Камила и разбра, че тя се диви как пък точно Питър Кърк ще попадне в рая, на което и самата Анн се чудеше. Тя почти чу Камила да казва: „Само смей да турнеш ореол на Питър Кърк и да му тикнеш арфа в ръцете!“.
Преподобният мистър Оуен прочете една глава от Светото писание и взе да се моли с много възклицания и прочувствени паузи, които би трябвало да утешат скърбящите сърца. Пасторът на Глен Сейнт Мери се обърна към опечалените с реч, която мнозина сигурно мислеха за неискрена и недостойна дори в случай, когато няма как да не кажеш няколко добри думи за покойния. Но да чуеш, че Питър Кърк е бил любящ баща и нежен съпруг, добър съсед и честен християнин, вече можеше да се смята за светотатство. Камила се скри зад носната си кърпичка, но не за да попие сълзите, а Стивън Макдоналд се изкашля многозначително веднъж-дваж. Мисис Браян явно беше заела кърпичка от някого, защото хълцаше и се секнеше често-често в нея, но сведените очи на Оливия останаха напълно сухи.
Джед Клинтън най-накрая въздъхна с облекчение. Всичко вървеше гладко като по масло… Още един химн, обичайната върволица за последно сбогом към тленните останки и още едно успешно погребение щеше да бъде вписано в поредицата на неговите професионални триумфи.
В един от ъглите на голямата стая се почувства слабо вълнение и Клара Уилсън си проправи път през разместените столове, устремена към ковчега. Като стигна до него, тя се обърна и изгледа насъбралите се. Абсурдната й шапчица се беше наклонила леко на една страна, а изпод нея падаше тежък сноп изплъзнала се от фибите и фуркетите черна коса, който се виеше на рамото й. На никой обаче не му хрумна, че Клара Уилсън изглежда смешно и нелепо. Нейното дълго жълтеникаво лице сега пламтеше в огън, а трескавите й, изпълнени с горест очи мятаха искри. Приличаше на обсебена. Над целия й живот като някаква заразна и неизлечима болест тегнеше горчилка.
— Доста се наслушахме на лъжи… Вие, които сте дошли тук „за последно да изразите своето уважение“ или пък да заситите любопитството си, сега ще ви кажа истината за Питър Кърк. Аз не съм лицемер. Не се боях от него приживе, няма да се побоя и от трупа му. Никой не посмя да му каже в лицето какво наистина мисли за него, но правдата най-сетне трябва да излезе на бял свят… И то тук, на погребението му, където го нарекоха добър съпруг и любезен съсед. Добър съпруг, моля ви се! Той се ожени за сестра ми Ейми… Моята хубава сестричка Ейми. Вие поне знаете колко сладка и добра беше тя. А той почерни живота й. Той я измъчваше и унижаваше — харесваше му да го прави. О, иначе редовно ходеше на църква и отправяше дълги молитви към небето, а и дълговете си плащаше съвестно. Но въпреки това беше истински тиранин. Даже собственото му куче хукваше да бяга, щом го чуеше да идва.
Аз самата казах на Ейми, че ще се кае, задето се омъжи за него. И въпреки това й помогнах да си ушие сватбената рокля. По-добре да й бях извезала савана. Бедното създание отначало си беше изгубило ума по него, но не мина и седмица и видя истинското му лице. Майка му цял живот е била негова робиня и той очакваше от жена си същото. „Няма да търпя някой да престъпва волята ми в моята собствена къща“, казваше. Но тя нямаше сили дори да надигне глава срещу него… Сърцето й беше разбито завинаги. О, само аз знам какво изтърпя бедната ми сестричка. Той я спираше от всичко, даже да отглежда цветя. Не й позволяваше да си има коте… Веднъж й дадох едно и той го удави. Трябваше да се отчита пред него за всеки цент, който е похарчила. Я си спомнете някой виждал ли я е в прилични дрехи, откакто се омъжи? Той я винеше дори че си слага новата шапка, когато се кани да вали. Само дето дъждът не можеше да развали повече и без това жалкия вид на „най-новата“ й шапка, бедната душа! И то точно тя, която толкова обичаше да се гизди! Мъжът й винаги й се подиграваше и не криеше презрението си към нейните близки и приятели. Не се засмя нито веднъж през живота си… Кажете ми, някой чувал ли го е да се смее истински? Той се усмихваше… О, даже доста често се усмихваше — спокойно, мило, и то точно когато вършеше най-грозните си дела. Усмихваше се, когато първата й рожба се роди мъртва, а той й каза, че и тя може да пукне, ако ще ражда все мъртви бебета. Тя си отиде само година след това… Щастлива съм, че поне така се отърва от него. Точно тогава му казах, че вече никога няма да престъпя прага на къщата му чак докато не дойде ред него да го погребват. Някои от вас сигурно са чули това. Удържах на думата си и сега дойдох, за да кажа истината за него. Това е истината. И вие много добре я знаете… — Тя гневно посочи с дългия си пръст към Стивън Макдоналд. — … И ти я знаеш… — обърна се към Камила Блейк… — … Ти също… — По лицето на Оливия Кърк не трепна нито мускулче. — … Вие знаехте… — Бедният пастор почувства, че пръстът й го приковава към стената. — Аз плаках на сватбата на Питър Кърк, но още тогава му казах, че ще се смея на погребението му. И наистина ще го направя.