— Толкова ми беше приятно да ми погостувате, скъпа моя — рече госпожица Минерва, когато Анн си тръгваше след закуската. — Изкарахме една наистина весела вечер, нали? Е, аз толкова отдавна живея сам-сама, че съм позабравила как се водят светски разговори. Да не говорим какво удоволствие е да срещне човек такова наистина очарователно и добронравно девойче, при това на такава лекомислена възраст! Снощи не ви казах, но вчера беше рожденият ми ден, и ми беше особено приятно да приема в дома си късче от младостта. Вече никой не се сеща за рождения ми ден — тежко въздъхна госпожица Минерва. — А някога идваха толкова много хора…
— Е, предполагам, че си се наслушала на печални хроники — отбеляза вечерта леля Чати.
— Лельо Чати, наистина ли са се случили всичките тези неща, за които ми разказа госпожица Минерва?
— Ами най-странното е, че са истина — отвърна леля Чати. — Колкото и да е странно, госпожице Шърли, на рода Томгалън им се случиха множество ужасни неща…
— Не повече, отколкото обикновено се случват в едно многолюдно семейство за цели шест поколения — възрази леля Кейт.
— О, мисля, че са повече. Над тях сякаш наистина тегнеше някакво проклятие — толкова хора умряха внезапно или неестествено! Разбира се, в рода им има и жилка на лудост, всички го знаят. Това само по себе си е достатъчно проклятие. Но съм чувала една стара история, не мога да си припомня всички подробности, че дърводелецът, който работил при строежа на къщата, я прокълнал. Имаше нещо, свързано с договора… Старият Пол Томгалън твърде строго се придържал към него, и точно това го съсипало: струвало му много повече, отколкото си представял.
— Госпожица Минерва май доста се гордее с това проклятие — отбеляза Анн.
— Горката старица, че то само това й е останало! — заяви Ребека Дю.
Анн се усмихна при мисълта величествената госпожица Минерва да бъде определяна като „горката старица“. Но се качи в стаята си и написа на Гилбърт:
Мислех си, че домът Томгалън е задрямала стара къща, в която никога нищо не се е случвало. Е, вероятно вече не се случва нищо, но някога очевидно все пак се е случвало. Малката Елизабет вечно говори за голямото Утре. Но старият дом Томгалън е голямото Вчера. Толкова се радвам, че не живея в голямото Вчера… Че голямото Утре още е пред мен.
Разбира се, госпожица Минерва, както всички от рода Томгалън, много обича да е център на вниманието, и извлича безкрайно удоволствие от трагичните си разкази. За нея те са като съпругът и децата за останалите жени. Но, Гилбърт, мили, както и да остаряваме с годините, нека никога не гледаме на живота като на пълна трагедия! Нека му се наслаждаваме! Вече май намразих старите сто и двадесет годишни къщи. Надявам се когато открием своя дом на мечтите, той да бъде достатъчно нов, и да няма нито духове, нито традиции, или, ако не може да е такъв, поне да са го обитавали хора, които са били много щастливи. Никога няма да забравя нощта, която прекарах в дома Томгалън. А и за пръв път в живота си се запознах с човек, който може да ме надприказва!
12
Малката Елизабет Грейсън бе родена с очакването нещо да се случи. И това, че под зоркия поглед на Баба и на Жената рядко се случваше по нещо, ни най-малко не я разстройваше. Нещата все някога бяха длъжни да се случат — ако не днес, то утре.
Когато госпожица Шърли дойде да живее в „Уинди Уилоус“, Елизабет почувства, че голямото Утре трябва да е някъде съвсем наблизо. А с гостуването си в „Грийн Гейбълс“ сякаш за първи път наистина го усети. Но сега, през юни, когато приключваше и третата, последна година на госпожица Шърли в съмърсайдската гимназия, сърцето на малката Елизабет направо слизаше в хубавите високи обувки с копчета, които Баба винаги й купуваше. Много от съучениците й завиждаха за тия красиви детски обувки, но малката Елизабет съвсем не се интересуваше от обувки с копчета — те просто не можеха да я изведат към свободата. А сега и обожаваната госпожица Шърли щеше да си отиде завинаги. В края на юни тя щеше да напусне Съмърсайд и да се върне в оня прекрасен „Грийн Гейбълс“… Малката Елизабет направо не можеше да понесе тази мисъл! Нямаше никакъв смисъл госпожица Шърли да й обещава, че ще я покани на гости през лятото, преди да се омъжи. Малката Елизабет някак усещаше, че Баба всъщност не одобрява тази нейна близост с госпожица Шърли.