В градината са останали само сухи, повехнали листа и помръзнали стъбълца. Ребека Дю е увила розите както му е редът със слама и отгоре — с чували от картофи, и в здрача ми изглеждат точно като групичка гърбави старци, които се подпират на колците.
Днес получих картичка от Дейви, нашарена с цели десет целувки, и писмо от Присила, писано на някаква хартия, която й изпратила „нейна приятелка от Япония“ — тънка като коприна, а през нея прозират замъглени вишневи цветове. Започвам да изпитвам подозрения към тая нейна приятелка. Но царският дар, който денят ми поднесе, беше твоето дълго-предълго писмо. Прочетох го цели четири пъти, за да вникна във всяко дребно настроение — като куче, което изблизва паничката си! Това сравнение определено не е романтично, но е най-точното, което ми дойде на ум. И все пак писмата, дори и най-хубавите, не са достатъчни. Искам да видя теб самия, и се радвам, че до Коледните празници остават още само пет седмици.
5
Една вечер в края на ноември Анн седеше край прозореца на своята кула, доближила писалката до устните си, и замечтано съзерцаваше света в здрача отвън. Внезапно й се прииска да се поразходи до старото гробище. Дотам още не беше ходила — предпочиташе да броди из брезово-кленовата горичка или по пътя към пристанището. Но през ноември винаги имаше един период, след като листата окапят, когато й се струваше едва ли не кощунство да нарушава покоя на горите, тъкмо когато славата им земна е отминала, а славата небесна на чистота и белота все още не ги е споходила. Точно затова се запъти към гробището. В момента чувстваше такова отчаяние и безнадеждност, че дори едно гробище би било относително весело място. Освен това, както я уведоми Ребека Дю, то било не пълно, а направо препълнено с хора от рода Прингъл. Тук били погребани цели поколения, предпочели го пред новото гробище, и вече нямало къде да се напъха и един от тях. Анн имаше чувството, че ако види с очите си колко много Прингъл се намират там, откъдето вече никого не биха могли да притесняват, това с положителност би й вдъхнало смелост.
В отношенията си с рода Прингъл Анн се чувстваше на края на силите си. Цялото положение все повече и повече заприличваше на някакъв кошмар. Подмолната кампания за неподчинение и неуважение, която Джен Прингъл бе организирала, най-сетне достигна връхната си точка. Един ден миналата седмица тя зададе на по-големите ученици съчинение на тема: „Най-значителните случки през седмицата“. Джен Прингъл написа блестящо съчинение — малкото дяволче наистина беше умно, но вмъкна в него една тънка подигравка към учителката си, насочена така явно, че просто не можеше да бъде пренебрегната. Анн я изпрати да си върви и каза, че няма да й разреши да се върне в клас, докато не се извини. Ръженът бе хвърлен в самия огън. Войната й с рода Прингъл вече беше открита. И Анн, горкичката, изобщо не се съмняваше на чия страна ще се развее знамето на победата. Училищният съвет щеше да застане зад рода Прингъл и пред нея щеше да остане избора: или да върне Джен в училище, или най-учтиво да я помолят да напусне.
Чувстваше се безкрайно огорчена. Бе направила всичко, на което е способна, и знаеше, че може да се справи, стига да имаше и най-малкия изглед за успех.
„Не е у мен грешката — отчаяно си мислеше тя. — Кой изобщо би могъл да успее срещу такова войнство с такава тактика?“
Но как да се прибере в „Грийн Гейбълс“ победена! Да понася негодуванието на госпожа Линд и възторга на всички от семейство Пай! Дори и съчувствието на приятелите би било мъчение. Пък и след като се разчуе, че се е провалила в Съмърсайд, вече никога няма да може да поеме друго училище…
Е, добре поне че още не предвиждаха всичките й ходове в тази игра. Анн лукаво се позасмя и очите й дяволито блеснаха.
Беше организирала Гимназиален драматичен кръжок и поставяше в него една кратка, набързо подготвена пиеска, за да се съберат средства за една от любимите й цели — закупуване на хубави гравюри за класните стаи. Принуди се да помоли Катрин Брук за помощ, защото Катрин, както винаги, изглеждаше безкрайно откъсната от нещата. Но после сто пъти съжали, защото Катрин се държеше още по-рязко и саркастично от обикновено. Тя рядко имаше навика да отминава нещо без унищожителна критика и без подигравателно да повдигне вежди. И най-лошото беше, че именно Катрин настоя ролята на кралица Мери Шотландска да се даде на Джен Прингъл.