— В това училище никой друг не може да я изиграе — настоятелно отсече тя, — никой друг няма необходимото излъчване.
Но Анн не беше чак толкова сигурна. Тя си мислеше по-скоро за Софи Синклер, която бе висока, зеленоока, с буйни кестеняви коси, и би била доста по-сполучлива кралица Мери от Джен. Но Софи дори не беше член на кръжока, пък и никога не бе играла в пиеса.
— Тук не са ни нужни абсолютно начинаещи. Нямам намерение да се обвързвам с нещо, което няма да завърши с успех — неодобрително заяви Катрин, и Анн отстъпи.
Не можеше да отрече, че Джен отлично се справя с ролята. Тя имаше вродено артистично чувство и очевидно даваше всичко от себе си. Репетираха по четири вечери седмично и на пръв поглед нещата вървяха много гладко. Джен така се увлече в ролята си, че се държеше точно както го изискваше пиесата. Анн не се занимаваше с нея, остави я на наставленията на Катрин. Веднъж или два пъти обаче долавяше по лицето на Джен някакъв тайнствен триумф, който я изненада. Не можеше дори да предположи какво означава той.
Един следобед, скоро след започването на репетициите, Анн завари Софи Синклер, свита в ъгъла на дамската тоалетна, цяла потънала в сълзи. Отначало девойчето енергично примига със зелените си очи, сякаш за да преглътне сълзите, после се отказа.
— Така ми се искаше да участвам в пиесата… да играя кралица Мери — изхълца тя. — Но нямам никакъв шанс. Татко не би ми позволил да стана член на кръжока, понеже сме затънали в дългове и всяка стотинка се цепи на две. Пък и нямам никакъв опит, разбира се. А винаги съм обичала кралица Мери. Потръпвам от вълнение, само като чуя името й. Не вярвам, и никога няма да повярвам, че е имала нещо общо с убийството на Дарнли. Как прекрасно би било да мога поне за малко да си представя, че съм тя…
По-късно Анн достигна до заключението, че сигурно собственият й ангел хранител я е накарал да отговори:
— Ще ти препиша текста, Софи, и двете с теб ще го репетираме. За теб това ще е една добра начална подготовка. И понеже, ако имаме успех тук, се каним да играем пиесата и другаде, добре ще е да имаме дубльорка, в случай че Джен не може да идва всеки път. Но няма да казваме на никого, нали?
Още на другия ден Софи си научи ролята. Всеки ден след училище тя отиваше с Анн в „Уинди Уилоус“ и двете репетираха в стаичката в кулата. Много се забавляваха, тъй като Софи преливаше от скрита енергия. Премиерата трябваше да се състои в салона на кметството в последния петък на ноември; бе широко рекламирана и всички места се разпродадоха. Анн и Катрин цели две вечери украсяваха салона, оркестърът беше нает, а за антрактите поканиха една известна певица сопран чак от Шарлоттаун. Репетицията с костюмите премина успешно. Джен действително играеше отлично и целият състав догонваше нивото й. Но в петък сутринта Джен не дойде на училище. Следобед майка й изпрати бележка, че Джен била болна, гърлото силно я боляло и се страхувала, че има възпаление на сливиците. Всички много съжалявали, но не можело да става и дума тя да участва в пиесата довечера.
Катрин и Анн се спогледаха, за пръв път сближени от общото си смайване.
— Ще трябва да отложим премиерата — бавно изрече Катрин. — А това ще означава провал. Дойде ли веднъж декември, започват прекалено много празници. Какво пък, винаги съм смятала, че е глупаво да се опитваме да поставим пиеса по това време на годината.
— Няма да я отлагаме — заяви Анн с очи, по-искрящо зелени и от тези на Джен. Не би споделила с Катрин Брук как пределно ясно й беше, че Джен Прингъл има възпаление на сливиците точно толкова, колкото и самата тя. Независимо дали още някой от рода Прингъл имаше пръст тук, или не, това си беше предумишлен опит коварно да провалят пиесата, само защото я бе подготвила тя, Анн Шърли.
— О, щом приемаш нещата така… — злобно сви рамене Катрин. — И какво смяташ да правиш? Да вземеш някого да чете текста ли? Та това ще я провали. Мери е главното действащо лице.
— Софи Синклер може да изиграе ролята също така добре, както и Джен. Костюмът ще й стане и слава богу, че го уши ти и се намира у теб, а не у Джен.
Пиесата бе изиграна същата вечер при пълна аудитория. Развълнуваната Софи изигра Мери — беше Мери, каквато Джен Прингъл никога не би могла да бъде, изглеждаше като Мери с кадифените й рокли, буйни коси и бижута. Учениците от съмърсайдската гимназия, които досега не бяха виждали Софи облечена другояче, освен в прости, зле ушити тъмни рокли от шевиот, безформено палто и износени шапки, я гледаха с удивление. Всички настояха тя да стане постоянен член на драматичния клуб — самата Анн заплати членския й внос, и от този момент тя стана една от ученичките, които „имат думата“ в съмърсайдската гимназия. Но никой не можеше да знае и дори да сънува — най-малкото пък самата Софи — че тази вечер тя прави първата си стъпка по една пътека, която ще я отведе към звездите. Само след двадесет години Софи Синклер щеше да стане една от най-големите актриси на Америка. Но в нейните уши овациите навярно никога не са звучали така сладко, както бурните аплодисменти, сред които се спусна завесата онази вечер в салона на съмърсайдското кметство.