— Не мога и да си представя.
— Просто я изял! — важно каза госпожица Корталоу. — Разбира се, това било само една малка шапчица от дантела и цветя, без никакви пера. И все пак, трябва да е била доста трудно смилаема. Разбирам защо дълго време след това го измъчваха болки в стомаха. Аз, естествено, не съм го видяла как я изяжда, но всички ме уверяваха, че е истина. Вярвате ли, че може да е така?
— Щом се отнася до рода Прингъл, всичко бих повярвала — отбеляза Анн с горчивина.
Госпожица Валънтайн състрадателно я стисна за ръката:
— Съчувствам ви, наистина ви съчувствам. Държат се с вас направо ужасно. Но Съмърсайд не се състои единствено от рода Прингъл, госпожице Шърли.
— Понякога ми се струва, че е така — печално се усмихна Анн.
— Не, не е така. И не са малко хората, които ще се радват да видят как ще възтържествувате над тях. Не им се давайте, каквото и да правят. Тях сякаш самият стар Сатана ги е обсебил. Но те здраво се държат един за друг, а госпожица Сара толкова искаше оня неин племенник да поеме училището… Ето тук е погребан Стивън Прингъл. Не успяха да му затворят очите и така си го погребаха, с отворени очи.
Анн потръпна. С ужас си представи как мъртвият Прингъл лежи под земята и зловещо се взира нагоре към нея с очи, които никога няма да се затворят.
— Знаете ли, той се преби — поясни госпожица Валънтайн. — Паднал от стълбата, както се качвал нагоре. Говореше се — госпожица Валънтайн постепенно сниши гласа си сред притъмняващите сенки, — че братовчед му, Черния Джо Кард — майката на Стивън по баща беше Кард — разхлабил едно от стъпалата, така че той наистина да падне. Двамата с Джо ухажваха едно и също момиче. Самата аз никога не повярвах на това. Хората винаги разправят какви ли не ужасни неща, нали? Но този слух определено направи Черния Джо по-интересен. Често го наблюдавах в църквата и се питах вярно ли е. Може и да е, и тъкмо затова очите на Стивън да не са могли да се затворят… Тук е Хелън Ейвъри. Тя умира на два пъти — поне хората си помислиха, че е умряла, но когато я изнасяха, тя се съживи. Следващия път, когато умря, след четири години, съпругът й не беше тук, но изпрати телеграма: „Уверете се дали наистина е умряла, преди да правите каквито и да е разноски“… Тук е семейство Нейтан Прингъл. Нейтан цял живот вярваше, че жена му се опитала да го отрови, но сякаш нямаше нищо против. Твърдеше, че това прави живота някак по-вълнуващ. Веднъж му се сторило, че тя му слага арсеник в овесената каша. Излязъл вън и я сипал на прасето. След три седмици прасето умря. Но той твърдеше, че можело да си е чисто съвпадение, защото съвсем не можел да е сигурен, че било същото прасе. В края на краищата тя почина преди него, и той каза, че с изключение на този един-единствен случай, тя винаги е била една наистина добра жена. Според мен е по-великодушно да вярваме, че за този случай той не е бил прав.
— Посвещава се на паметта на госпожица Кинси — с удивление прочете Анн. — Какъв необичаен надпис! Нямала ли е друго име?
— И да е имала, никой така и не го узна — отвърна госпожица Валънтайн. — Пристигна тук от Нова Скотия и четиридесет години работи у семейство Джон Прингъл. Представи се като госпожица Кинси, и всички я наричаха така. Едва когато почина внезапно, се разбра, че никой не знае малкото й име, а не можаха да се открият и никакви близки. Ето защо написаха на гроба й тези думи. Семейство Джон Прингъл й направиха много прилично погребение и платиха за паметника. Беше предано и много трудолюбиво създание, но ако някога я бяхте видели, щяхте да си помислите, че направо си е родена за госпожица Кинси… А ето тук почиват семейство Джеймс Морли. Бях на златната им сватба. Толкова беше хубаво — и подаръците, и речите, и цветята, и всичките им деца, събрани у дома, и те двамата, усмихнати, раздаващи поклони и ненавиждащи се взаимно с всичките си сили.
— Ненавиждали са се?
— Жестоко, скъпа моя. И всички го знаеха. Ненавиждаха се години и години наред, всъщност, почти през целия си съвместен живот. Още в деня на сватбата си се карали по целия път от църквата до къщи. Често се питам как ли успяват да си лежат тук един до друг така мирно.