— За съжаление, и аз не мога да ги помоля — отбеляза Анн.
— О, аз не искам това от вас. Искам само когато посещавате домовете на тукашните хора, да си държите очите отворени, и ако видите или чуете за някакви стари дневници или карти, или нещо подобно, да се опитате да ги поискате назаем и да ми ги дадете. Нямате представа какви интересни неща съм откривала из разни стари дневници — истински късчета живот, които карат старите пионери да ги изживяват отново. Искам да включа в книгата си и разни такива неща, освен статистическите и генеалогичните таблици.
И Анн попита госпожа Брайс нямат ли някакви подобни стари записки, но тя поклати глава:
— Доколкото знам, не. Ама — проясни се лицето й, — там горе е сандъкът на стария чичо Анди. В него може да са намери нещичко. Едно време плаваше със стария капитан Ейбрахам Прингъл. Ша изляза да питам Дънкан можете ли да ровичкате из него.
Дънкан й издаде разрешение да „ровичка“ из сандъка колкото си ще, и ако открие някакви „докименти“, да си ги задържи. Все едно се канел да изгори „сичкото“ съдържание и да вземе сандъка, за да си държи в него инструментите. Анн съответно разровичка, но откри само един стар пожълтял дневник, или „корабен журнал“, който Анди Брайс явно си е водил през всичките години по море. Целия следобед, докато траеше бурята, Анн убиваше времето, като го четеше с интерес и увлечение. Анди бе учил в морско училище и много пъти бе плавал с капитан Ейбрахам Прингъл, когото явно извънредно уважаваше. С множеството си правописни и граматически грешки, дневникът бе изпълнен с хвалебствени слова за смелостта и съобразителността на капитана, особено в една страхотна буря при нос Хорн. Но възхищението му явно не се разпростираше върху Майръм, брата на Ейбрахам, който също бил капитан, но на друг кораб.
Относно Майръм Прингъл тая вечер. Жена му го разяри и той скочи и лисна в лицето й чаша вода.
Майръм си стои у дома. Корабът му изгорял и всички се спасили на лодките. Едва не умрели от глад. Накрая изяли Джонас Селкърк, който се застрелял. Преживявали с месото му чак додето „Мери Дж.“ ги прибрал. Самият Майръм ми го разказа. Явно смяташе, че е много забавно.
Анн потрепери, като прочете последното изявление — то звучеше още по-ужасяващо поради безстрастното излагане на мрачните факти от страна на Анди. После се унесе в мисли. В дневника нямаше нищо, което би помогнало на госпожа Стантън, но дали пък нямаше да заинтересува госпожица Сара и госпожица Елън, след като в него бе писано толкова много за обожавания им баща? Ами ако им го изпрати? Дънкан Брайс бе казал, че може да прави с него каквото иска.
Не, няма да им го изпраща. Защо й трябва да ги умилостивява и да ласкае нелепата им гордост, която и така, без да бъде подхранвана, си беше предостатъчна? Бяха си поставили за цел да я прогонят от училището и вече почти успяваха. Те и техният род я бяха победили.
Вечерта Уилфред я откара обратно до „Уинди Уилоус“. И двамата се чувстваха щастливи. Анн бе придумала Дънкан Брайс да остави Уилфред да довърши годината в гимназията.
— След това ще завърша едногодишния курс в Кралското, а после ще учителствам и ще се самообразовам — заяви Уилфред. — Ще мога ли някога да ви се отблагодаря, госпожице Шърли? Чичо не би послушал никого другиго, но вас ви харесва. Отвън в плевнята ми каза: „Тия червенокоси жени, винаги са ме въртели на пръста си“. Но не смятам, че беше заради косите ви, госпожице Шърли, нищо че са толкова красиви. Всичко беше просто… просто заради вас.
В два часа същата нощ Анн се събуди и реши да изпрати дневника на Анди Брайс в „Мейпълхърст“. В края на краищата, старите дами донякъде й бяха симпатични. А имаха толкова малко неща, които да внасят топлина в живота им — единствено гордостта от своя баща. В три се събуди пак и реши да не го изпраща. Та нали госпожица Сара се преструваше на глуха, наистина! В четири отново скочи от леглото. Най-сетне реши, че следва да им го изпрати. Не биваше да издребнява. Изпитваше ужас да не стане дребнава като семейство Пай.
Щом стигна до това решение, Анн отново заспа с мисълта колко е хубаво да се събудиш посред нощ, да послушаш първата снежна буря отвън край своята кула, сетне да се сгушиш в завивките и пак да се понесеш към страната на сънищата.
В понеделник сутринта тя грижливо уви стария дневник и го изпрати на госпожица Сара с кратка бележка:
Скъпа госпожице Прингъл,
Питах се дали този стар дневник ще представлява интерес за вас. Господин Брайс ми го даде за госпожа Стантън, която пише история на графството, но си мисля, че на нея няма много да й помогне, а вие може би ще поискате да го задържите.