Искрено ваша:
„Бележката звучи ужасно официално — помисли си Анн. — Но пък по-естествено не мога да им пиша. И никак няма да се учудя, ако най-надменно ми върнат пакета.“
В чудесния синкав здрач на зимната привечер Ребека Дю преживя най-големия удар в своя живот. Каретата на „Мейпълхърст“ премина по пръхкавия сняг в Уличката на привиденията и спря пред парадния вход. От нея слезе госпожица Елън, а след нея, за всеобщо удивление, и госпожица Сара, която не бе излизала от „Мейпълхърст“ цели десет години.
— Запътват се към парадния вход! — задъха се Ребека Дю, обзета от паника.
— Че накъде другаде да се запъти една Прингъл? — попита леля Кейт.
— Естествено. Естествено. Но вратата заяжда — трагично промълви Ребека. — Заяжда, знаете, че заяжда! Не е отваряна от последното пролетно чистене. Е, това е вече последната капка!
Парадната врата действително заяждаше, но Ребека Дю едва не я изкърти с отчаяно усилие и въведе дамите от „Мейпълхърст“ в салона.
„Благодаря на Бога, че днес палихме камината тук — помисли си тя. — И дано Оня Котак да не е оставил косми по дивана. Ако точно в нашия салон по роклята на Сара Прингъл полепнат котешки косми…“
Ребека Дю не посмя дори да си представи последиците. Тя повика Анн от нейната кула, понеже госпожица Сара помоли да дойде госпожица Шърли, и се оттегли към кухнята, като едва не полудя от любопитство какво, за бога, е докарало старите момичета Прингъл да се срещат с госпожица Шърли.
— Дано само не са намислили пак да я тормозят… — мрачно промърмори тя.
Самата Анн слезе в салона доста боязливо. Дали не са дошли да върнат дневника с ледено презрителна насмешка?
Но още щом влезе, дребничката, сбръчкана, неподвижна госпожица Сара се изправи и каза с горчивина, без всякакви предисловия:
— Дойдохме да се предадем. Нищо друго не можем да направим. Вие, естествено, сте го разбрали, още когато се открили онова скандално изявление за бедничкия чичо Майръм. То не е вярно. Не би могло да е вярно. Чичо Майръм просто се е пошегувал, за да сплаши Анди Брайс — Анди беше толкова доверчив! Но всички извън нашето семейство с огромно удоволствие ще повярват. Знаели сте, че това ще ни направи за посмешище… че и по-лошо. О, колко сте находчива! Това ви го признаваме. Джен ще ви се извини и занапред ще се държи прилично. Аз, Сара Прингъл, ви уверявам в това. Само обещайте да не казвате нито на госпожа Стантън, нито на никого другиго, и ще правим каквото пожелаете… каквото пожелаете!
Госпожица Сара мачкаше фината дантелена кърпичка в малките си изпъстрени с вени ръце. Буквално трепереше.
Анн ги зяпна с удивление и ужас. Горкичките мили старици! Помислили си, че ги заплашва!
— О, боже мой, колко погрешно сте ме разбрали — възкликна тя и пое клетите ръце на госпожица Сара. — Аз… Не ми е и хрумвало, че ще решите, че се опитвам да… О, не, просто смятах, че ще се зарадвате да съхраните всичките тези интересни подробности за вашия чудесен баща. Не съм и помисляла нито да показвам, нито пък да разказвам на някого за онази дреболия. За мен тя изобщо нямаше значение. Няма и да си го помисля.
За миг настана тишина. После госпожица Сара леко освободи ръцете си, попи очите си с кърпичката и седна, а деликатното й сбръчкано лице леко поруменя.
— Ние… ние наистина сме ви разбрали погрешно, скъпа моя. Бяхме… бяхме отвратителни спрямо вас. Ще ни простите ли?
След половин час — половин час, през който Ребека Дю едва не умря — госпожиците Прингъл си тръгнаха. А този половин час измина в приятелско бърборене и спорове върху незначителни бележки от дневника на Анди. На парадния вход госпожица Сара — която между другото по време на срещата нямаше никакви проблеми със слуха си — се обърна за миг и измъкна от чантичката си лист хартия, изписан с изящен остър почерк.
— За малко да забравя. Преди време обещах на госпожа Маклийн нашата рецепта за плодов кейк. Нали нямате нищо против да й я предадете? И й кажете, че процесът на овлажняване е много важен — всъщност, крайно необходим. Елън, шапката ти леко се е изкривила над ухото ти. По-добре я намести, преди да излезем. Ние… бяхме малко неспокойни, докато се обличахме.
На вдовиците и Ребека Дю Анн каза, че е изпратила на дамите от „Мейпълхърст“ стария дневник на Анди Брайс и те са дошли, за да й благодарят. Наложи им се да се задоволят с това обяснение, макар и Ребека Дю да си остана с усещането, че зад цялата тази история се крие още нещо — нещо много по-голямо. Благодарностите за някакъв си стар, избелял, вмирисан на тютюн дневник никога не биха докарали Сара Прингъл до парадния вход на „Уинди Уилоус“. Потайна е тази госпожица Шърли, много потайна!