На вратата се наведох и целунах Елизабет по бузата, преди да си влезе. Никога няма да забравя погледа й. Гилбърт, това дете е направо зажадняло за ласки.
А тази вечер, когато дойде за млякото си, видях, че е плакала.
— Те… те ме накараха да отмия целувката ви, госпожице Шърли — изхълца тя. — А аз не исках никога вече да мия лицето си. Заклех се, че няма да го мия. Защото, разбирате ли, не желаех да отмия вашата целувка. Сутринта отидох на училище, без да се измия, но тази вечер Жената ме хвана и направо я изстърга от бузата ми!
Запазих сериозно изражение:
— Не можеш цял живот да не миеш лицето си, миличка. Но не се притеснявай за целувката — аз ще те целувам всяка вечер, като дойдеш за млякото си, и няма да има значение дали ще отмиеш целувката на другата сутрин.
— Вие сте единственият човек на този свят, който ме обича — каза Елизабет. — Когато ми говорите, сякаш вдъхвам аромат на теменужки.
Изричал ли е някой някога подобен комплимент? Но аз не можех да подмина току-така първото изречение.
— Баба ти също те обича, Елизабет.
— Не ме обича. Тя ме мрази.
— Ти си просто едно глупаче, миличка. Баба ти и госпожица Мънкман вече са стари, а старите хора лесно се дразнят и ядосват. Е, ти, разбира се, ги притесняваш понякога. И, разбира се, когато те са били малки, са ги отглеждали доста по-строго от днес. Те просто се придържат към старите норми.
Но усещах, че не мога да убедя Елизабет. В крайна сметка те не я обичат, и тя си го знае. Огледа се назад към къщата, за да се увери, че вратата е затворена, и колебливо каза:
— Баба и Жената са просто две стари мъчителки, и щом порасна, ще избягам от тях завинаги.
Навярно очакваше да примра от страх. Наистина подозирам, че Елизабет каза това просто за да ме впечатли. Едва не се изсмях и я целунах. Надявам се Марта Мънкман да е видяла това през кухненския прозорец.
От левия прозорец на кулата виждам цял Съмърсайд. В момента той представлява куп приятелски бели покриви — най-сетне приятелски, след като с рода Прингъл станахме приятели. Тук-таме по таванските прозорци проблясват светлинки. Тук-таме се мержелее призрачен сивкав дим. И ниско над всичко това — толкова много звезди! Това е един „мечтателен град“. Хубава фраза, нали?
Толкова съм щастлива, Гилбърт. За Коледа няма да се прибера в „Грийн Гейбълс“ победена и обезверена. Животът е хубав! Хубав!
Хубав е и кейкът на госпожица Сара. Ребека Дю го направи веднъж и го „овлажни“ точно според указанията, което значи, че го уви в няколко дебели слоя табак, после в още няколко кърпи, и го остави така три дни. Мога да ти го препоръчам.
9
Една февруарска вечер в прозорците се блъскаха малки снежни вихрушки и абсурдно дребната печица мъркаше като нажежен до червено котарак. В кулата се беше свряла Трикс Тейлър и изливаше пред Анн мъките си. Анн започна да се превръща в довереничка за тайните на всички. Знаеше се, че е сгодена, тъй че никоя девойка в Съмърсайд не се боеше от евентуалното й съперничество, пък и у самата нея имаше нещо, което караше хората спокойно да й разкриват тайните си.
Трикс дойде да покани Анн на вечеря на следната вечер. Тя беше жизнерадостно, закръглено дребно създание с блестящи кафяви очи и розови бузи, и за своите двадесет години явно не беше се отрудила много. Но и на нея й се беше случило да си има своите проблеми.
— Утре ще дойде на вечеря д-р Ленъкс Картър. Точно затова толкова държим да дойдеш. Той е новият завеждащ катедра по съвременни езици в Редмънд и е ужасно умен, тъй че ни трябва някой начетен човек, който да разговаря с него. Известно ти е, че аз нямам с какво да се похваля в това отношение, Прингъл също. Колкото до Езми, нали знаеш, Анн — Езми е най-сладкото същество, и наистина е умна, но е толкова скромна и свита, и дори не може да мисли, когато д-р Картър е наоколо. Ужасно е влюбена в него. Направо да я съжалиш. И аз много обичам Джони, но чак пък да се разтапям така пред него…
— Сгодени ли са Езми и д-р Картър?
— Още не — многозначително отвърна Трикс. — Но, Анн, тя така се надява, че този път той възнамерява да поиска ръката й. Ако нямаше такива намерения, щеше ли да тръгне да посещава някакъв свой братовчед на острова точно по средата на семестъра? Заради Езми се надявам да е така, защото ако той не й направи предложение, тя направо ще умре. Е, между нас да си остане, аз не изпитвам особен възторг от идеята той да ми стане зет. Езми твърди, че бил ужасно придирчив и отчаяно се бои, че ние няма да му харесаме, а ако станело така, той никога нямало да поиска да се ожени за нея. Ето защо не можеш да си представиш колко много се надява тя утре вечер всичко да премине добре. Не виждам никаква причина това да не стане. Мама готви превъзходно, имаме си добра прислужница, а аз дадох на Прингъл половината от седмичните си пари, за да се държи прилично. На него, разбира се, д-р Картър също не му харесва — казва, че имал прекалено голямо самочувствие. Но пък обича Езми. Дано само баща ми не изпадне пак в някой „пристъп на сръдня“.