— Има ли причина да се боите от това? — попита Анн. Нямаше човек в Съмърсайд, който да не знае за „пристъпите на сръдня“ на Сайръс Тейлър.
— Човек никога не може да каже кога ги получава — печално отвърна Трикс. — Тази вечер беше застрашително разстроен, понеже не можа да си намери новата бархетна пижама. Езми сбъркала чекмеджето, като я прибирала. А до утре вечер я я открие, я не. Ако не успее, ще ни направи всичките за срам, и д-р Картър ще реши, че не бива да се жени в такова семейство. Така поне разправя Езми, и се боя, че може да излезе права. Мисля си, Анн, че този Ленъкс Картър много харесва Езми — смятал, че тя би била „много подходяща съпруга“ за него, но не желае да прави нищо прибързано, нито пък да забрави за малко прекрасното си аз. Чух, че казвал на братовчед си, че мъжът не бивало чак толкова да придиря от какво семейство си взима жена. Но точно сега е моментът, когато и най-малката дреболия може да го накара да се отдръпне. А ако нещата опират до това, то един татков „пристъп на сръдня“ съвсем не е дреболия.
— На него не му ли харесва д-р Картър?
— О, харесва му! Смята, че с Езми чудесно ще си подхождат. Но когато го прихване, нищо не може да му повлияе, докато не му размине. Това му е от кръвта на рода Прингъл. Анн, нали знаеш, баба Тейлър е била Прингъл по баща. Направо не е за разправяне какво сме преживявали вкъщи. Разбираш ли, той никога не избухва като чичо Джордж. В семейството на чичо Джордж изобщо не обръщат внимание на гневните му изблици. Когато се вбеси, той така започва да крещи, че през три пресечки го чуват. Но после става кротък като агънце и за помирение купува на всички по една нова рокля. А татко само се цупи и се мръщи, и не казва и думица на никого на масата. Езми твърди, че в крайна сметка бил по-добър от братовчеда Ричард Тейлър, който винаги говори язвително на масата и обижда жена си, но на мен ми се струва, че няма нищо по-лошо от ужасните мълчания на татко. Те така ни потискат, че се боим дори да отворим уста. Разбира се, ако това ставаше единствено когато сме сами, не би било чак толкова лошо. Но винаги има огромна вероятност да се случи тъкмо пред чужди хора. На нас двете с Езми направо ни е писнало да обясняваме тия негови обидни мълчания. И тя направо се е поболяла от страх, че до утре вечер той няма да си намери пижамата. Ами какво ще си помисли Ленъкс тогава? Освен това настоява да си облечеш синята рокля. Новата й рокля е синя, понеже Ленъкс обича синьото. Но татко го мрази. Така че твоята рокля може да го накара да се примири с нейната.
— Няма ли да е по-добре да си облече нещо друго?
— Тя си няма нищо друго подходящо за официална вечеря, освен зелената поплинена рокля, която татко й подари за Коледа. Сама по себе си е чудесна рокля — татко обича да сме хубаво облечени — но можеш ли да си представиш нещо по-ужасяващо от Езми, облечена в зелено? Прингъл й казва, че в зелено изглежда като в последен стадий на туберкулозата. А братовчедът на Ленъкс Картър разправя, че той никога нямало да се ожени за болнава жена. Аз съм повече от доволна, че Джони не е така придирчив.
— Каза ли вече на баща си, че с Джони сте се сгодили? — попита Анн, която знаеше всичките любовни тайни на Трикс.
— Не съм — въздъхна Трикс. — Не мога да събера смелост, Анн. Знам, че ще ми направи ужасна сцена. Татко никога не е гледал с добро око на Джони, понеже е беден. Забравя, че когато самият той е започвал железарския си бизнес, е бил дори по-беден от Джони. Разбира се, скоро ще трябва да му кажа, но искам да изчакам, докато нещата около Езми приключат. Знам, че татко няма да разговаря с никого от нас седмици наред, след като му кажа, а и мама ще се притесни — тя не може да понася „пристъпите му на сръдня“. Пред татко всички ставаме такива малодушници. Разбира се, мама и Езми са си плахи пред всякого, но ние с Прингъл сме доста темпераментни. Единствено татко може да ни сплаши. Понякога си мисля, че ако имаше някой, който да ни подкрепи… Но просто няма такъв човек, и се чувстваме направо като парализирани. Анн, скъпа, ти и понятие си нямаш какво представлява една официална вечеря у дома, когато татко е нацупен. А ако пожелае, може да бъде толкова сговорчив. Съвсем като момиченцето на Лонгфелоу