Защо ли Ленъкс Картър не продумваше? Ако той си отвореше устата, тя също би подхванала темата, а навярно и Трикс, и Прингъл ще излязат от магията, която им връзва езиците, и ще се получи все някакъв разговор. Но той просто си седеше и се хранеше. Навярно смяташе, че е най-добре да прави точно това. Навярно се боеше да не каже нещо, което още повече да разяри вече явно разгневения баща на своята избраница.
— Бихте ли започнали с туршията, госпожице Шърли? — плахо предложи госпожа Тейлър.
Някакво зло дяволче се пробуди у Анн — тя започна с туршията, но започна и с нещо друго. И преди да е размислила, тя се приведе напред, бистрите й сиво-зелени очи проблеснаха и меко каза:
— Навярно ще се изненадате да чуете, господин Картър, че миналата седмица господин Тейлър внезапно започна да оглушава.
И след като хвърли бомбата, се облегна назад. Не можеше да каже точно какво очакваше и на какво се надяваше. Ако д-р Картър добиеше впечатлението, че неговият домакин е оглушал, а не все по-занемяващ от гняв, можеше и да си развърже езика. Тя не изрече никаква лъжа. Тя не каза, че Сайръс Тейлър е глух. Колкото до Сайръс Тейлър, ако се надяваше да го накара да проговори, много се лъжеше — той само я изгледа и продължи да мълчи.
Но забележката й така повлия на Трикс и Прингъл, както не бе и мечтала. Самата Трикс бе изпаднала в мълчалива ярост. Миг преди Анн да подметне реторичния си въпрос, тя видя как Езми крадешком избърса една сълза, търкулнала се от отчаяните й сини очи. Всичко беше безнадеждно. Сега вече Ленъкс Картър никога нямаше да поиска ръката й. Вече нямаше никакво значение кой какво ще каже или ще направи. Трикс внезапно бе обзета от горещо желание за разплата с жестокия си баща. Репликата на Анн й даде съдбоносно вдъхновение, а Прингъл, този вулкан от потискана дяволитост, само примигна с белите си клепки и веднага последва примера й. До края на живота си Анн, Езми и госпожа Сайръс нямаше да забравят ужасния четвърт час, който последва.
— Такова нещастие, бедничкият татко — обърна се Трикс към д-р Картър, който седеше насреща. — А е само на шестдесет и осем.
Като чу как възрастта му скача с цели шест години, Сайръс Тейлър изду ноздри, но продължи да мълчи.
— Какво удоволствие е да похапнеш свястна храна — рече Прингъл ясно и отчетливо. — Какво ще си помислите, д-р Картър, за човек, който оставя семейството си да живее единствено на плодове и яйца — нищо друго, освен плодове и яйца — и то само от каприз?
— Да не би баща ви… — удивено подхвана д-р Картър.
— Какво ще си помислите за съпруг, който пребива жена си, задето е окачила завеси, каквито не му харесват — най-хладнокръвно я преби? — настойчиво продължи Трикс.
— До кръв — сериозно добави Прингъл.
— Да не искате да кажете, че баща ви…
— Какво ще си помислите за човек, който нарязва копринената рокля на жена си, само защото не му допада кройката? — изстреля Трикс.
— Ами какво ще си помислите — допълни Прингъл — за човек, който забранява на жена си да си вземе куче?
— А на нея така й се иска да си има кученце — въздъхна Трикс.
— Какво ще си помислите — продължи Прингъл, на когото започваше да му става все по-забавно, — за човек, който подарява на жена си за Коледа само чифт галоши — и нищо друго?
— Е, галошите действително не стоплят особено сърцето — съгласи се д-р Картър.
Той срещна погледа на Анн, усмихна се, и Анн се усети, че никога досега не е виждала усмивката му. Как чудно се разхубавяваше лицето му! Какво беше казала Трикс? Кой би могъл да помисли, че у нея се крие такова демонче?
— Запитвали ли сте се някога, д-р Картър, колко ужасно би било да живееш с човек, който, без дори да се замисли — без да се замисли! — захвърля недопеченото месо по прислужницата?
Д-р Картър неспокойно погледна към Сайръс Тейлър, сякаш се боеше, че той може да замери някого с костите от пилето, после с явно успокоение се сети, че домакинът му е оглушал.
— Какво ще си помислите за човек, който вярва, че земята е плоска? — изтърси Прингъл.
Анн си помисли, че този път вече Сайръс ще проговори. По червендалестото му лице премина тръпка, но той не обели и дума. И все пак й се стори, че мустаците му май са по-малко наежени.