— Госпожице Шърли, когато порасна, ще имам ли и аз такава хубава млечна кожа като вашата, ако всяка вечер си мажа лицето с кисело мляко?
Изглежда тук, на Уличката на привиденията, киселото мляко е най-предпочитаното козметично средство. Открих, че и Ребека Дю го използва. Зарече ме да не казвам на вдовиците — щели да си помислят, че е твърде лекомислено за нейната възраст. Броят на тайните, които съм длъжна да пазя тук, в „Уинди Уилоус“, направо ме състарява преждевременно. Чудя се дали да не мажа с кисело мляко носа си, ако това ще помогне да изчезнат седемте ми лунички. Между другото, господине, хрумвало ли ти е някога, че имам „хубава млечна кожа“? И да ти е хрумвало, никога не си ми го казвал. А знаел ли си, че съм „относително красива“? Защото аз открих, че съм била.
— Какво означава да си красива, госпожице Шърли? — мрачно попита Ребека Дю един ден, докато обличах новата си тъмнобежова муселинена рокля.
— Често съм се питала — отвърнах аз.
— Но ти си красива — рече Ребека Дю.
— Не вярвах, че може да си толкова саркастична, Ребека.
— Не исках да съм саркастична, госпожице Шърли. Наистина си красива — е, относително поне.
— Как така относително?
— Погледни се в огледалото на бюфета — посочи Ребека Дю. — В сравнение с мен си красива.
Е, наистина бях!
Но още не съм довършила за Елизабет. Една бурна вечер вятърът фучеше из Уличката на привиденията и двете не можахме да излезем на разходка. Тя се качи в стаичката ми и чертахме карта на Приказната страна. Елизабет седеше на синята ми поничка възглавничка, за да й бъде по-високо, и когато се навеждаше над картата, имаше вид на сериозно малко джуженце (между другото, хич не ми поправяй правописа! „Джуженце“ звучи къде-къде по-тайнствено и приказно от „джудженце“.)
Картата още не сме я завършили — всеки ден се сещаме по нещо ново, което да допълним. Снощи добавихме къщата на Снежната вещица и зад нея очертахме троен хълм, целият обрасъл с разцъфтели вишни. (Между другото, Гилбърт, много ми се ще край нашата къща на мечтите да има някоя и друга дива вишна.) Разбира се, на нашата карта присъства голямото Утре — източно от днес и западно от вчера; освен това в нашата приказна страна нямат край различните времена — пролетно време, продължително време, кратко време, време по новолуние, време за лека нощ, скоро време — но си нямаме крайно време, то е твърде тъжно за една приказна страна; има старо време, младо време — понеже там, където има старо време, трябва да има и младо; планинско време, тъй като звучи така вълнуващо; нощно време и дневно време — но няма време за лягане, нито пък време за училище; коледно време — и то не едно-единствено, защото за една приказна страна това би било твърде тъжно; изгубено време, понеже е толкова хубаво да го намериш; понякогашно време, весело време, бързо време, бавно време, време половин час след целувката, време за прибиране у дома, и време незапомнено, което е една от най-красивите фрази на света… Имаме си и вълшебни червени стрелкички, които отвсякъде насочват към различните времена. Знам, Ребека Дю си мисли, че прекалено съм се вдетинила. Но, Гилбърт, дано никога не допуснем да станем прекалено стари и мъдри… Не, не — прекалено стари и глупави! — за приказната страна.
Усещам как Ребека Дю се чуди дали оказвам добро влияние върху живота на Елизабет. Смята, че й вдъхвам смелост да стане „мечтателка“. Една вечер, когато ме нямало, Ребека Дю й занесла млякото и я заварила до портата, така съсредоточено впила поглед в небето, че дори не чула леките (всичко друго, но не и леки!) стъпки на Ребека.
— Вслушвах се, Ребека — възкликнала тя.
— Май прекалено много се вслушваш — неодобрително рекла Ребека.
Елизабет се усмихнала отнесено и непоколебимо. (Ребека Дю не използва точно тези думи, но аз си знам точно как се е усмихнала Елизабет.)
— Ще се учудиш, Ребека Дю, ако разбереш какво дочувам понякога — казала тя с такъв тон, от който косите на Ребека Дю настръхнали, или поне така твърди тя.
Но у Елизабет винаги има някакво чародейно излъчване — какво да се прави?
Твоя
Анн
P. S. Никога, никога, никога няма да забравя лицето на Сайръс Тейлър, когато жена му го обвини, че плете на една кука. Но винаги ще ми е симпатичен, задето е издирил ония котенца. А и Езми ми харесва, задето защити баща си точно в момента, когато всичките й надежди бяха разбити.