Скоро привършва първата ми година в Съмърсайдската гимназия. Първият срок беше същински кошмар, но последните два бяха много приятни. Родът Прингъл са чудесни хора. Как изобщо съм могла да ги сравнявам със семейство Пай?! Днес Сид Прингъл ми донесе букет трилиуми. Джен ще бъде първенец в класа си и, както разправят, мис Елън твърдяла, че аз съм била единствената учителка, която изобщо истински разбира детето! Само Катрин Брук е като трън в очите ми — продължава да се държи враждебно и отчуждено. Ще се откажа от опитите да се сприятелявам с нея. В края на краищата, както казва Ребека Дю, всичко си има граници.
О, без малко да забравя да ти кажа — Сали Нелсън ме помоли да й стана шаферка. Сватбата ще бъде на 30 юни в Бонивю, лятната къща на д-р Нелсън, някъде накрай света. Омъжва се за Гордън Хил. И от шестте дъщери на д-р Нелсън неомъжена ще остане единствено Нора Нелсън. Джим Уилкокс от години излизал с нея „от време на време“, както казва Ребека Дю, но нещата сякаш все не стигали доникъде и вече никой не вярва, че ще стигнат. Сали ми е много симпатична, но с Нора така и не се сближихме. Тя, разбира се, е доста по-голяма от мен и доста сдържана и горделива. Все пак ми се щеше да станем приятелки. Нито е хубавица, нито много умна, нито чаровна, но някак има вкус. Имам чувството, че ще си струва.
Като говорим за сватби, миналия месец Езми Тейлър се омъжи за своя доктор на филологическите науки. Сватбата беше в сряда следобед и не можах да отида в църквата, но всички твърдят, че изглеждала много красива и щастлива, а Ленъкс имал вид на човек, който съзнава, че е направил верния избор. Със Сайръс Тейлър станахме големи приятели. Често се сещаме за онази вечеря, която вече пред всички е признал за голяма шега.
— Оттогава не смея да се цупя — призна ми той. — Следващия път майчицата може да ме обвини, че съм шил ковьорче. — После праща по мен поздрави на вдовиците.
Така е, Гилбърт, хората са чудесни, и животът е чудесен, и аз съм
Завинаги
Твоя!
P. S. Старата ни червена крава долу в ливадата на господин Хамилтън си има петнисто теленце. Вече три месеца купуваме млякото от Лу Хънт. Ребека разправя, че пак ще имаме сметана, и че все чувала, че благините на Хънт край нямали, но сега вече го вярвала. Ребека изобщо не искаше това теле да се ражда. За да я прилъже, леля Кейт трябваше да хване господин Хамилтън да й обясни, че кравата е вече твърде стара, за да се отели.
13
— Ах, когато остареете и сте прикована към леглото като мен, ще ми съчувствате повече отсега — прохленчи госпожа Гибсън.
— Моля ви, госпожо Гибсън, не си мислете, че ми липсва съчувствие — отвърна Анн, на която след половинчасови напразни усилия й идеше да стисне госпожа Гибсън за гушата. Ако не беше погледът на Полин, сведен умолително към пода, нищо на света не можеше да я удържи да се откаже и да си тръгне отчаяна. — Уверявам ви, че няма да сте самотна и изоставена. Аз ще съм тук целия ден и ще се старая нищичко да не ви липсва.
— Ох, знам си, че от мене никой няма полза — продължи госпожа Гибсън, сякаш нищо не е чула. — Няма нужда да ми го натяквате, госпожице Шърли. Готова съм да умра по всяко време… по всяко време. И тогава Полин ще може да се развява колкото си ще. И няма да съм тук, и да се чувствам изоставена. Днес никой от младите няма и капчица разум. Всички са лекомислени… Много, много лекомислени.
Анн не разбра дали Полин или тя самата е лекомислената млада особа без капчица разум, но опита да извади последния си коз:
— Но нали знаете, госпожо Гибсън, ако Полин не отиде на сребърната сватба на братовчедка си, хората наистина ще започнат да приказват такива ужасни неща!
— Щели да приказват! — отряза я госпожа Гибсън. — И какво ще разправят?
— Скъпа госпожо Гибсън („Да ми прости Господ за това обръщение!“ — мина й през ума), знам, че за дългия си живот сте разбрали какво точно могат да разправят злите езици.
— Не биваше да ми припомняте за възрастта ми — озъби се госпожа Гибсън. — И няма какво да ми обяснявате колко е злобен светът. Знам го прекалено добре, прекалено добре. А и няма нужда да ми казвате, че този град е пълен с отвратителни клюкари. Но не знам защо не ми се ще да ме разнасят, че съм била една стара тиранка. Аз не съм спирала Полин да върви. Не оставих ли решението на нейната съвест?
— Малко са хората, които ще повярват на това — рече Анн с тъга и загриженост.
Една-две минути госпожа Гибсън яростно смука ментовия си бонбон, и най-сетне каза: