Горката Полин изпитваше същински ужас при мисълта да носи боне. Предпочиташе до края на живота си да носи старата си шапка.
— Просто ще се радвам вътре в душата си и ще забравя всичко, свързано с дрехите — сподели тя с Анн, когато излязоха в градината да наберат за вдовиците букет юнски лилии и дамско сърце.
— Имам една идея — прекъсна я Анн, като предпазливо се огледа и се увери, че госпожа Гибсън не може да ги чуе, макар и да ги наблюдава от прозореца на дневната. — Нали сте виждали сребристосивата ми поплинена рокля? Ще ви я заема за сватбата.
От вълнение Полин изтърва кошницата с цветята и в краката на Анн се изсипа море от розово-бяла сладост.
— О, скъпа моя, не бих могла! Мамичка няма да ми разреши.
— Тя изобщо няма да разбере. Чуйте! В събота сутринта ще я облечете под черната тафта. Убедена съм, че ще ви стане. Малко е длъжка, но утре ще й пришия няколко басти — на мода са в момента. Тя е без яка, с ръкави до лактите, така че никой няма и да заподозре. Щом стигнете в Залива на чайките, сваляте тафтената рокля. А поплинената можете да оставите вечерта в Залива на чайките, и другата седмица, като си отивам у дома, ще си я прибера.
— Но не е ли прекалено младежка за мен?
— Съвсем не. Сиво се носи във всяка възраст.
— Смятате ли, че би било… редно да лъжа мамичка така? — поколеба се Полин.
— В този случай е напълно редно — безсрамно обяви Анн. — Знаете ли, Полин, някак не върви на сватба да се носи черна рокля. Може да донесе нещастие на булката.
— О, в никакъв случай не искам да правя такова нещо! Пък и, разбира се, от това на мамичка нищо няма да й стане. Надявам се да прекара съботата добре. Боя се, че няма да яде много-много, щом ме няма мен — както когато ходих на погребението на братовчедка ми Матилда. Госпожица Праути каза, че изобщо не хапнала — тогава тя се погрижи за нея. Толкова беше изнервена от смъртта на братовчедката Матилда — за мамичка говоря.
— Ще яде. Ще се погрижа за това.
— Знам, че сте свикнали да се справяте с нея — заключи Полин. — И още нещо, скъпа — нали няма да забравите да й давате лекарствата в назначените часове? Ох, в края на краищата май не бива да отивам!
— Толкова отдавна сте отвън, че можехте да наберете четиридесет букета! — сърдито се провикна госпожа Гибсън. — Не знам защо ви трябва да носите цветя на вдовиците. Имат си достатъчно. Ако чаках Ребека Дю да ми изпрати цветя, доста време щеше да ми се наложи да живея и без тях. Направо примирам за глътка вода. Но нали никой не го е грижа за мен…
В петък вечерта Полин, ужасно объркана, телефонира на Анн. Боляло я гърло, как мисли госпожица Шърли, дали може да е от заушка? Анн изтича да я успокои и й занесе сивата поплинена рокля, увита в табак. Скри пакета в люляците и късно вечерта Полин, обляна в студена пот, успя да го вмъкне в малката стаичка на горния етаж, където държеше дрехите си и се преобличаше, макар да не й се разрешаваше да спи там. Дълго се колеба за роклята. Навярно болното гърло беше възмездие за измамата й. Но тя не можеше да отиде на сребърната сватба на Луиза в оная отвратителна стара рокля от черна тафта — просто не можеше.
14
Рано в събота Анн радостно влезе в дома на семейство Гибсън. В сияйни летни утрини като тази тя винаги изглеждаше чудесно — сякаш сияеше заедно с утрото и се движеше из златистия въздух като стройна фигурка от древногръцка амфора. Дори скучната стая заблестя — направо оживя! — щом тя влезе.
— Вървите така, като че целият свят ви принадлежи — язвително отбеляза госпожа Гибсън.
— И наистина е така — весело отвърна Анн.
— Ах, толкова сте млада — ядовито изрече госпожа Гибсън.
— Не отдръпвам сърцето си от никоя радост — цитира Анн. — Ето че познавам Библията, госпожо Гибсън.
— „Човек е роден в мъка.“ Това също е от Библията — отвърна госпожа Гибсън. Фактът, че с такава лекота обори госпожица Шърли, бакалавър на науките, я приведе в относително добро настроение. — Ласкателството не ми е присъщо, госпожице Шърли, но тази сламена шапка със синьото цвете някак много ви отива. Под нея косите ви май не изглеждат така червени. Не е ли възхитително едно такова свежо младо момиче, а, Полин? Не ти ли се ще и ти самата да си така свежа и млада?