— Омир е казал същото цели осем хиляди години преди Христа — засмя се Анн.
— Някои от тия старозаветни автори винаги са били черногледи — отсече госпожа Гибсън. — Смея да призная, госпожице Шърли, че сигурно ви смутих с думите си, но съпругът ми беше човек с много широки възгледи. Чух, че сте сгодена за някакъв студент по медицина. Според мен студентите по медицина пият твърде много. Налага им се, за да могат да понесат аутопсионната зала. Никога не се омъжвайте за човек, който пие, госпожице Шърли. Нито пък за човек, който не изкарва достатъчно пари. Мога да ви уверя, че магарешките тръни и лунната светлина не са достатъчни, за да преживява човек. Гледайте да почистите мивката и да изплакнете кърпите за чинии. Не мога да търпя мръсни салфетки. Предполагам, че ще се наложи да нахраните кучето. То вече затлъстява, но Полин направо го тъпче. Понякога си мисля, че ще трябва да се отърва от него.
— О, на ваше място не бих го направила, госпожо Гибсън. Нали знаете, крадци винаги се намират. Пък и къщата ви е отдалечена и самотна — наистина имате нужда от пазач.
— Добре де, добре, правете каквото знаете. Предпочитам да не споря с хората, особено когато така странно ме пробожда вратът отзад. Предполагам, това е признак, че ще получа удар.
— Просто се нуждаете от една дрямка, и ще се почувствате по-добре. Ще ви кача горе и ще спусна облегалката на стола ви. А не искате ли да си подремнете вън на верандата?
— Да спя пред хората?! Та това ще е по-зле, отколкото да се храня там! Какви странни идеи ви хрумват! Просто ме наместете тук в дневната, свалете щорите и затворете вратата да не влизат мухи. Смея да кажа, че и вие имате нужда да помълчите малко. Езикът ви не спира да работи.
Госпожа Гибсън си дремна продължително, но се събуди в лошо настроение. Не бивало да позволява на Анн да я изкарва на верандата.
— Да не искате да умра в тоя среднощен студ? — изръмжа тя, макар да беше само пет часа. Дразнеше се от всичко. Питието, което Анн й поднесе, било прекалено студено, следващото пък — недостатъчно студено. Да, разбира се, за нея всичко щяло да е добро. И къде било кучето? Без съмнение прави пакости някъде. Болял я бил гръбнакът. Коленете я болели. Главата я боляла. Гръдната кост я боляла. Никой не й съчувствал. Никой не знаел какво преживява. Креслото й било прекалено високо. Креслото й било прекалено ниско. Поиска шал да загърне раменете си, после одеяло да завие коленете си, после възглавничка под краката си… И щяла ли да обича госпожица Шърли да провери откъде идва това ужасно течение? Тя би изпила чаша чай, но не искала да бъде в тежест на никого, и бездруго скоро щяла да си почива в гроба. Навярно все пак щели да я оценят, но едва след като си отиде…
Be the day short or be the day long, at last it weareth to evening song… Имаше моменти, когато на Анн й се струваше, че денят никога няма да свърши, но най-сетне и това стана. Дойде залезът и госпожа Гибсън започна да нервничи защо Полин не си идва. Настъпи здрач — Полин още я нямаше. Свечери се, луната изгря — никаква Полин.
— Знаех си — каза госпожа Гибсън със задгробен глас.
— Нали знаете, че не може да си тръгне, преди да е тръгнал господин Грегър, а той обикновено остава докрай — успокояваше я Анн. — Няма ли да ми позволите да ви сложа да си легнете, госпожо Гибсън? Вече сте уморена. Вярно, че е малко непривично край вас да е човек, с когото не сте свикнали…
Бръчиците около устата на госпожа Гибсън твърдоглаво се присвиха:
— Няма да си легна, додето онова момиче не се прибере. Но ако толкова се притеснявате да си вървите, вървете си. Мога да остана и сама… и да си умра сама.
В девет и половина госпожа Гибсън реши, че Джим Грегър няма да се прибере чак до понеделник.
— Никой не може да разчита, че Джим Грегър ще държи на думата си и един ден. А според него е грях човек да пътува в неделя, дори и за да се прибере вкъщи. Не беше ли той във вашето училищно настоятелство? Какво всъщност мислите за него и за неговите възгледи относно образованието?
На Анн й стана дяволски забавно. В крайна сметка, цял ден достатъчно бе търпяла госпожа Гибсън.