— О, разбира се! Разбира се! — викна Нора така безсрамно, че дори Барнабас се изчерви.
За миг Джим я изгледа, сякаш не вярваше на ушите си, после се хвърли към нея. И вече нямаше значение спрял ли е носът й да кърви, или не.
— Май всички сте забравили, че вече е неделя сутрин — обади се леля Мишкоедка, самата тя току-що спомнила си този факт. — Бих изпила чаша чай, ако има кой да направи. Не съм навикнала на такива демонстрации. Надявам се само, че горкичката Нора най-сетне действително здраво го е хванала. Поне дотолкова акъл има.
Отидоха в кухнята, госпожа Нелсън слезе и направи чай за всички, с изключение на Джим и Нора — тях ги оставиха усамотени в библиотеката, с Барнабас за надзирател. Анн се видя с Нора чак на сутринта — но това беше една съвсем различна Нора, подмладена с десетина години и разцъфтяла от щастие.
— На теб го дължа, Анн! Ако не беше поставила свещта… Макар че снощи, през ония две минути и половина, направо ми идеше да ти отрежа и двете уши!
— Как можах да проспя всичко това! — скръбно въздъхна Томи Нелсън.
Но последната дума пак беше на леля Мишкоедка:
— Хубаво, хубаво, надявам се само да не прибързат със сватбата и после да съжаляват за свободата си…
18
Откъс от писмо до Гилбърт
Днес учебната година приключи. Сега — два месеца в „Грийн Гейбълс“, сред росните дъхави папрати край потока, под ленивите шарени сенки по Пътеката на влюбените, из дивите ягоди в ливадата на господин Бел и сред тъмната красота на елите в Омагьосаната гора! Самата ми душа полита на криле.
Джен Прингъл ми донесе букет момини сълзи и ми пожела весела ваканция. Някой уикенд ще ми дойде на гости. А казват, че нямало чудеса!
Но малката Елизабет е безутешна. Поисках и тя да ми дойде на гости, но госпожа Камбъл не „смята, че това е препоръчително“. За щастие, не казах нищо на Елизабет и й спестих това разочарование.
— Вярвам, че ще съм Лизи през цялото време, докато ви няма, госпожице Шърли — обяви тя. — Просто ще се чувствам като Лизи.
— Но я си помисли само как ще се забавляваме, когато се върна — утеших я аз. — Разбира се, че няма да си Лизи. У теб не съществува личност като Лизи. Пък и нали ще ти пиша всяка седмица, малка Елизабет?
— О, госпожице Шърли, наистина ли? Никога в живота си не съм получавала писмо. Колко ще е забавно! А и аз ще ви пиша, стига да ми дадат пари за марка. Ако пък не ми дадат, знайте, че все едно ще си мисля за вас. Нарекох катеричката в задния двор на вас — Шърли. Не ми се сърдите, нали? Отначало си мислех да я нарека Анн Шърли, но после сметнах, че ще бъде непочтително. Пък и „Анн“ някак не звучи за катеричка. Освен това може и да е мъжка. Катеричките са много милички, нали? Но Жената казва, че изяждали корените на розовите храсти.
— Как смее! — избухнах аз.
Запитах Катрин Брук къде ще прекара лятото и тя отсече:
— Тук. Къде другаде мислиш?
Почувствах, че може би трябва да я поканя в „Грийн Гейбълс“, но просто не можах. Все едно, не вярвам, че би дошла. Пък и вечно е недоволна от всичко — би било пълен провал. Но само като си помисля как през цялото лято ще остане сам-самичка в оня евтин пансион, направо сърцето ми се свива…
Онзи ден Дъсти Милър домъкна жива змия и я пусна на пода в кухнята. Ребека Дю щеше да пребледнее като платно, стига да можеше.
— Това вече беше последната капка — рече тя.
Но тия дни Ребека Дю е малко избухлива, защото през цялото си свободно време почиства розовите храсти от някакви големи сиво-зелени бръмбари, които издавя в буркан с бензин. Според нея на този свят имало прекалено много буболечки.
— Някой ден направо ще ни изядат — мрачно предсказва тя.
Нора Нелсън ще се омъжва за Джим Уилкокс през септември. Съвсем скромно — без суетня, без гости, без шаферки. Сподели с мен, че това бил единственият начин да се избегне присъствието на леля Мишкоедка, а тя просто нямало да допусне леля Мишкоедка да присъства на сватбата й. Аз обаче ще присъствам, нещо като неофициално. Нора твърди, че Джим никога нямало да се върне, ако не бях поставила онази свещ на прозореца. Той възнамерявал да продаде магазина си и да заминат на Запад. Само като си помисля колко са двойките, които май аз съм събрала!…