За миг настъпи тишина. После Катрин бавно попита:
— И защо ме каниш? Не е, защото ти харесвам. Дори и ти не можеш да се преструваш, че е така.
— Защото не мога да понеса мисълта, че някое човешко същество ще прекара Коледата в място като това! — откровено призна Анн.
Сега вече дойде ред на сарказма:
— Аха, разбирам. Сезонен пристъп на милосърдие. Е, все още не съм кандидат чак за това, госпожице Шърли!
Анн се изправи. Това странно, отчуждено създание изчерпи търпението й. Прекоси стаята и погледна Катрин право в очите:
— Катрин Брук, не знам дали знаеш, или не, но това, което на теб ти трябва, е един хубав пердах!
За миг двете се взираха една в друга.
— За теб май беше облекчение да ми го кажеш — обади се Катрин. Но обидният тон някак бе изчезнал от гласа й. Дори ъгълчетата на устните й едва-едва потрепнаха.
— Така беше — потвърди Анн. — От известно време много ми се щеше да ти го кажа. Не те поканих в „Грийн Гейбълс“ от милосърдие, и ти чудесно го знаеш. Обясних ти истинския си подтик. Никой не бива да прекарва Коледата тук. Самата идея за това е отблъскваща.
— Значи ме каниш в „Грийн Гейбълс“, просто защото ти е жал за мен?
— Наистина ми е жал за теб. Защото си затворила живота зад вратата си, а сега самият живот те затваря отвън. Стига, Катрин! Отвори вратите си за живота, и животът ще влезе.
Катрин сви рамене:
— Хм, версия на Анн Шърли за старата приспивна песничка:
— И абсолютно вярна, както всички приспивни песнички. И така, идваш ли в „Грийн Гейбълс“, или не?
— Какво ще кажеш — пред себе си, не пред мен, ако приема?
— Ще кажа, че показваш първата бледа искрица здрав разум, която някога съм откривала у теб — отвърна й Анн в същия тон.
Най-неочаквано Катрин се разсмя. Отиде до прозореца, изгледа навъсено единствената огнена ивица, останала от залеза, на който се бе подиграла, и се обърна:
— Добре, ще дойда. Сега можеш да продължиш с формалностите и да ми кажеш колко се радваш и как весело ще си прекараме.
— Наистина се радвам. Но не зная дали ще прекараш весело, или не. Това ще зависи най-вече от теб, госпожице Брук.
— О, ще се държа прилично. Направо ще се учудиш. Предполагам, че няма да ти бъда много въодушевяваща гостенка, но обещавам, че няма да облизвам ножа и няма да обиждам никого, ако ми обяснява, че времето е чудесно. Честно ти казвам, единствената причина да тръгна е, че дори и аз не мога да понеса мисълта да прекарам празниците тук сама. Госпожа Денис ще прекара коледната седмица при дъщеря си в Шарлоттаун. Самата идея да си готвя сама ми е досадна — калпава готвачка съм. Е, толкоз за победата на материята над съзнанието. Но даваш ли ми честна дума, че няма да ми пожелаваш „Весела Коледа“? Просто не желая да бъда весела на Коледа.
— Добре, няма. Но не мога да отговарям за близнаците.
— Няма да те каня да останеш, ще измръзнеш тук. Но забелязвам, че на мястото на твоя залез е изгряла прекрасна луна, тъй че ще те изпратя до вкъщи и ще ти помогна да й се възхищаваш, ако желаеш.
— Желая — рече Анн. — Но искам от теб да запомниш, че в Авонлий имаме доста по-прекрасни лунни вечери.
— Значи ще дойде?! — възкликна Ребека Дю, като пълнеше бутилката на Анн с гореща вода. — Е, госпожице Шърли, надявам се никога да не се опиташ да ме помохамеданчиш, защото най-вероятно ще успееш. Къде ли се дяна Оня Котак? Развява се из цял Съмърсайд, а вън е под нулата.
— Не и според новия термометър. Колкото до Дъсти Милър, свил се е на люлеещия стол до печката ми в кулата и мърка от щастие.
— Е, хубаво — рече Ребека Дю, затвори кухненската врата и потрепери: — Дано тази нощ всички на тоя свят да имат топлина и покрив над главата си като нас.
5
Анн не знаеше, че от един мансарден прозорец на „Евъргрийнс“ една печална малка Елизабет я наблюдава как заминава от „Уинди Уилоус“ — една Елизабет с насълзени очи, която се чувстваше така, сякаш в този миг всичко, заради което си струва да се живее, си отива от живота й. И сякаш цялото й същество е „Лизи“. Но щом конната шейна изчезна от погледа й зад ъгъла на Уличката на привиденията, Елизабет отиде и коленичи до креватчето си.
— Мили Боже — зашепна тя, — знам, че няма полза да те моля да имам весела Коледа, тъй като Баба и Жената не умеят да са весели. Но, моля те, нека скъпата ми госпожица Шърли да има весела, весела Коледа, и, когато свърши, ми я върни жива и здрава.