— Не, няма да го направиш. Ще си помислиш: „Радвам се, че тя разбра, че съм човек“. Ще се сгушим в топлите пухкави одеяла, навярно с по две бутилки гореща вода, защото най-вероятно и Марила, и госпожа Линд ще ни сложат по една от страх, че другата ще забрави. И ти блажено ще заспиш след тази разходка в мразовитата лунна вечер. И първото нещо, което ще разбереш, е, че вече е утро, и ще се чувстваш сякаш си първият човек, открил, че небето е синьо. И ще започнеш да се учиш как се прави сливов пудинг, понеже ще ми помагаш да го приготвя за четвъртък — един огромен сливов пудинг.
Анн се удиви колко хубава бе Катрин, когато влязоха вътре. След продължителната разходка на чистия въздух лицето й изглеждаше великолепно, а руменината я правеше коренно различна.
„Виж ти, Катрин би била красива, ако носеше подходящи шапки и дрехи“ — помисли си Анн и се опита да си представи как онази тъмна кадифена шапка, която зърна на една витрина в Съмърсайд, засенчва кехлибарените й очи. „Само трябва да премисля какво може да се направи по въпроса.“
6
Съботата и понеделникът в „Грийн Гейбълс“ бяха изпълнени с весели приготовления. Приготвен бе сливовият пудинг, донесена бе коледната елха. За нея Катрин, Анн, Дейви и Дора ходиха в гората — беше красива малка елхичка, за отсичането на която Анн бе убедена единствено с факта, че се намираше в едно от сечищата на господин Харисън, което през пролетта все едно щеше да бъде изсечено и разорано.
Разходиха се, набраха клонки от клек за венци и дори малко папрат, която цяла зима се бе запазила зелена в един дълбок дол в гората. После денят отново се усмихна на нощта над покритите със сняг хълмове и те победоносно се върнаха в „Грийн Гейбълс“, за да посрещнат високия млад мъж с лешникови очи. От наченките на мустаци той изглеждаше толкова възрастен, че Анн изживя един ужасен момент на недоумение: Гилбърт ли е това, или не?
Катрин, с усмивчица, която се опитваше да бъде саркастична, но не успяваше достатъчно, ги остави в салона и цяла вечер игра на разни игри с близнаците в кухнята. За свое учудване откри, че й харесва. А колко й беше забавно да слезе с Дейви в мазето и да открие, че на този свят действително има сладки ябълки!
Катрин никога не бе влизала в селско мазе и нямаше и представа колко очарователно призрачно, изпълнено със сенки може да е то на светлината на свещта. Животът вече изглеждаше по-топъл… Защото за пръв път й хрумна, че и за нея той може да бъде красив.
В коледното утро, в нечовешки ранен час, Дейви зазвъня нагоре-надолу по стълбите с една стара хлопка за добитък и вдигна такъв шум, че да пробуди и мъртвец. Марила се ужаси, понеже в къщата има гостенка, но Катрин слезе долу със смях. Между тях с Дейви се бе установило някакво странно другарство. Тя откровено сподели с Анн, че безукорната Дора й е безинтересна, но Дейви някак е скроен като самата нея.
Отвориха салона и раздадоха подаръците още преди закуска, защото близнаците — дори и Дора! — иначе нямаше да могат да хапнат нищичко. Катрин, която не очакваше да получи нищо, освен евентуалния дежурен подарък от Анн, изведнъж откри, че получава подаръци от всички: плетен шал във весели цветове от госпожа Линд, пакетче пудра от Дора, нож за хартия от Дейви, кошничка бурканчета с мармалади и сладка от Марила и дори малко бронзово котенце — преспапие от Гилбърт. А отдолу, вързано под елхата, върху топло вълнено одеялце се бе сгушило миличко кученце с кафяви очички, щръкнали копринени уши и очарователна опашка. На картичката, привързана за шията му, пишеше: От Анн, която все пак посмя да ти пожелае „Весела Коледа“.
Катрин вдигна изплъзващото се телце и развълнувано каза:
— Анн, толкова е миличък! Но госпожа Денис няма да ми разреши да го гледам. Попитах я дали мога да си взема куче, но тя ми отказа…
— С госпожа Денис всичко съм уредила. Ще видиш, че няма да възрази. Освен това, Катрин, ти няма да останеш там още дълго. Действително трябва да си намериш свястна квартира, щом вече си изплатила онова, което си смятала за свои дългове. Я виж какъв хубав комплект с принадлежности за писане ми изпраща Дайана! Не е ли забавно да гледаш празните листове и да се чудиш какво ще бъде написано на тях?