Трудно ми беше да спечеля приятелството на Катрин. Но хубавите неща се постигат трудно, а аз винаги съм усещала, че нейното приятелство ще е хубаво.
Леля Чати вече два дни е на легло с настинка и треска. Утре смята да повика лекар, да не би да е хванала пневмония. Ето защо Ребека Дю, с кърпа на главата, цял ден чисти къщата като луда, за да я приведе в идеален ред преди евентуалното посещение на лекаря. Сега е в кухнята и глади бялата памучна нощница с плетена яка на леля Чати, за да й е готова да я намъкне над бархетната. Тя и преди си беше безупречно чиста, но Ребека Дю сметна, че е пожълтяла от дългото стоене в чекмеджето на бюрото.
28 януари
Досега януари беше низ от студени сиви дни и само случайните бури се извиваха над пристанището и изпълваха Уличката на привиденията с ветрове. Но нощес се позатопли, показа се луна, а днес изгря и слънце. Моята кленова горичка се изпълни с невъобразимо великолепие. И най-простите неща в нея се разхубавиха. Всяко късче от телената ограда е покрито с чудна кристална дантела.
Тази вечер Ребека Дю попадна в едно от моите списания на статия за типовете хубави жени, илюстрирана с фотографии.
— Нямаше ли да е хубаво, госпожице Шърли, ако някой просто замахне с вълшебна пръчица и направи всички ни красиви? — умислено рече тя. — Само си представи как ще се чувствам, ако внезапно открия, че съм красива! Но пък… — въздъхна тя, — ако всички бяхме красавици, кой щеше да работи?
8
— Толкова съм уморена — въздъхна братовчедката Ърнестин Бъгъл и се отпусна на стола. Седяха в трапезарията на „Уинди Уилоус“ и очакваха вечерята. — Понякога се боя и да седна, за да не би да не мога никога вече да стана.
Братовчедката Ърнестин, трета братовчедка на покойния капитан Маккумър, но все пак, според леля Кейт, прекалено близка, днес следобед дойде пеша чак от Лоувейл, за да посети „Уинди Уилоус“. Въпреки свещените семейни връзки, не може да се каже, че някоя от вдовиците я посрещна особено сърдечно. Братовчедката Ърнестин определено не беше най-приятната личност — беше от ония нещастници, дето вечно се притесняват не само за своите грижи, но и за грижите на всички останали, и не дават мира нито на себе си, нито на околните. Както заяви Ребека Дю, само като я погледнеш, и животът се превръща в море от сълзи.
Братовчедката Ърнестин не беше красавица, и едва ли някога е била. Имаше сухо, тясно личице, избледнели с годините сини очи, няколко бенки на най-неподходящи места и неприятен остър глас. Носеше овехтяла черна рокля и подплатена старческа яка, която не пожела да свали дори и на масата, да не би да станело течение.
Ребека Дю можеше и да вечеря с тях, ако желае — вдовиците не смятаха братовчедката Ърнестин за особено отбрано „общество“. Но Ребека всеки път обявяваше, че в такова безрадостно старческо общество „ще й преседне залъкът“, затова предпочете да „похапне“ този залък в кухнята. Това, естествено, не й попречи да си изразява мнението, докато сервира.
— Изглежда страдате от пролетната умора — безжалостно отбеляза тя.
— Ех, госпожице Дю, надявам се да е само от това. Но се боя, че съм като бедната госпожа Оливър Кейдж. Миналото лято яла гъби, и явно е имало някоя отровна — оттогава вече не е същата.
— Не може да си яла гъби толкова рано — отбеляза леля Чати.
— Не, но се боя, че съм яла нещо друго. Не се опитвай да ми повдигнеш настроението, Шарлот. Намерението ти е добро, но безполезно. Толкова много преживях… Кейт, сигурна ли си, че в тази купичка сметана няма някой паяк? Боя се, че когато ми сипваше, видях един.
— В нашите купички със сметана никога не е имало паяци! — застрашително обяви Ребека Дю и хлопна вратата към кухнята.
— Навярно е било само сенчица — меко каза братовчедката Ърнестин. — И очите ми вече не са като преди. Боя се скоро да не ослепея. Това ми напомни, че днес следобед се отбих да видя Марта Маккей. Имаше треска и цялата беше в някакъв обрив. — „Виждаш ми се, като че ли си хванала шарка — викам й аз. — А от това може да останеш полусляпа. Вашето семейство винаги е било със слаби очи.“ Реших, че трябва да е подготвена. Майка й също не е добре. Докторът твърдял, че е лошо храносмилане, но аз се боя, че е тумор! „И ако трябва да те оперират и да приемеш хлороформ — рекох й аз, — боя се, че никога няма да излезеш от упойката. Не забравяй, че си от семейство Хилис, а те всички страдаха от слабо сърце. Нали и баща ти почина от сърдечен удар.“