— На осемдесет и седем — вметна Ребека Дю и отнесе една чиния.
— А знаеш, че библейската граница на живота е седемдесет години — весело добави леля Чати.
Братовчедката Ърнестин си сипа трета лъжичка захар и тъжно заразбърква чая си.
— Така е, Шарлот, така е казал цар Давид, но се боя, че и той не е бил цвете в някои отношения.
Анн улови погледа на леля Чати и се разсмя, преди да успее да се удържи.
Братовчедката Ърнестин неодобрително я изгледа:
— Чувала съм, че много ви бива да се смеете. Е, надявам се да е за дълго, но се боя, че няма да е така. Боя се, че много скоро ще разберете колко меланхоличен е животът. Така де, и аз някога бях млада…
— Така ли? — саркастично попита Ребека Дю и сервира маслените кифлички. — По-скоро винаги сте се бояли да сте млада. За това се иска смелост, мога да ви кажа, госпожице Бъгъл.
— Тази Ребека Дю, така странно се изразява! — оплака се братовчедката Ърнестин. — Не че й обръщам внимание, разбира се. Пък и не е зле човек да се посмее, когато може, госпожице Шърли. Но се боя, че предизвиквате Провидението, като сте толкова щастлива. Ужасно приличате на лелята на съпругата на последния ни свещеник. Тя непрестанно се смееше и почина от паралитичен удар. От третия обикновено се умира… Боя се, че новият ни свещеник в Лоувейл има склонност към лекомислие. В мига, в който го видях, викам на Луизи: „Боя се, че човек с такива крака сигурно обича да танцува“. Предполагам, че след като е станал свещеник, се е отказал от танците. Жена му е млада и разправят, че била скандално влюбена в него. Някак не мога да проумея как можеш да се омъжиш за свещеник по любов. Боя се, че това е ужасно непочтително. Отслужва доста хубави литургии, но от това, което каза миналата неделя за Елия Тидбитски, се боя, че е има твърде либерални възгледи относно Библията.
— Четох във вестника, че миналата седмица Питър Елис се оженил за Фани Бъгъл — смени темата леля Чати.
— А, да. Боя се, че беше прибързана женитба. И двамата ще съжаляват за свободата си. Познаваха се само от три години. Боя се, че Питър ще разбере, че под красивите пера невинаги се крие красива птичка. Боя се, че Фани е прекалено мързелива. Глади покривките си за маса единствено откъм лицето! А каква светица беше майка й… Ах, тя действително беше съвършена жена, ако изобщо някога е имало такава. Докато беше в траур, носеше само черни нощници. Казваше, че и нощем се чувствала така лошо, както и през деня. Бях у Анди Бъгъл, помагах им за готвенето, и когато сутринта преди сватбата слязох на долния етаж, Фани, моля ви се, ядеше яйце! И в този ден щеше да се омъжва! Направо не е за вярване. И аз нямаше да повярвам, ако не бях го видяла със собствените си очи. Бедната ми покойна сестра така и не хапна нищичко цели три дни преди сватбата си. А след като съпругът й почина, се бояхме, че никога вече няма и да хапне. На моменти усещам, че вече не мога да разбера семейство Бъгъл. Някога човек си знаеше докъде се простират роднинските му връзки, но вече не е така…
— Вярно ли е, че Джийн Йънг щяла да се омъжва отново? — попита леля Кейт.
— Боя се, че е така. Разбира се, Фред Йънг се смята за загинал, но ужасно се боя, че може и да се върне. На тоя мъж не можеш да му имаш вяра. А тя ще се омъжва за Айна Робъртс. Едно време чичо му Филип искаше да се ожени за мен, но аз му казах, казах му: „Бъгъл съм се родила и Бъгъл ще си умра. Една женитба е като скок в бездната — викам му, — и аз няма да скоча в нея“. Много сватби имаше в Лоувейл тая зима. Боя се, че сега цялото лято ще има погребения. Миналия месец се ожениха Ани Едуардс и Крис Хънтър. Боя се, че подир някоя и друга година няма да се обичат чак толкова. Боя се, че тя се увлече от измамното му бързане. Чичо му Хайрам беше луд — години наред вярваше, че е куче.
— Щом само е лаел, няма защо да го одумваме — нали му е било забавно — отбеляза Ребека Дю, която тъкмо внасяше крушовото сладко и тортата.
— Не съм го чувала да лае — каза братовчедката Ърнестин. — Само обираше кокалите и когато никой не го гледаше, ги заравяше. Но жена му го усещаше.
— А къде е госпожа Лила Хънтър тази зима? — попита леля Чати.
— При сина си в Сан Франциско, и ужасно се боя, че докато е там, ще стане ново земетресение и тя няма да се измъкне. А дори да се измъкне, навярно ще се опита да прекоси границата и ще си има проблеми. Когато си на път, ако едно ти се размине, ще ти се случи друго… Братовчед ми Джим Бъгъл прекара зимата във Флорида. Боя се, че става все по-богат и живее все по-светски. Думах му, преди да замине — помня, беше вечерта, преди да умре псето на Колман… А, тогава ли беше?… Да, точно тогава — та му викам: „Горделивостта води към разруха, а горделивият дух — към падение“. Дъщеря му е учителка долу в училището на Бъгъл роуд, и все не може да се реши кого от кандидатите си за женитба да вземе. „Мога да те уверя само в едно нещо, Мери Анета — викам й аз, — никога няма да избереш онзи, когото обичаш най-много. Тъй че по-добре вземи оня, който да те обича най-много теб — стига да си сигурна в това.“ Надявам се да направи по-добър избор от Джеси Чапман. Боя се, че тя скоро ще се омъжи за Оскар Грийн — все край нея се навърта. „Точно тоя ли избра?! — викам й. — Нали брат му умря от скоротечна туберкулоза. И не се жени през май — рекох, — щото носи нещастие.“