— Винаги така добре насърчавате хората — отбеляза Ребека Дю и постави на масата чиния с бадемови сладки.
— Можете ли да ми кажете — продължи братовчедката Ърнестин, като подмина забележката на Ребека Дю и си досипа втора порция крушово сладко, — калцеоларията цвете ли е, или болест?
— Цвете — отвърна леля Чати.
Братовчедката Ърнестин някак се поразочарова:
— Е, каквото и да е, вдовицата на Санди Бъгъл го има. Миналата неделя в църквата я чух да казва на сестра си, че най-сетне имала калцеолария. А твоят здравец, Шарлот, направо е повехнал. Боя се, че не го ториш както трябва… Госпожа Санди вече свали траура, а бедничкият Санди почина едва преди четири години. Сестра ми носи траур за съпруга си цели двадесет и пет години.
— Роклята ви се е разкопчала — прекъсна я Ребека Дю, като остави пред леля Кейт кокосовия пай.
— Понякога нямам време дори да се погледна в огледалото — кисело отвърна братовчедката Ърнестин. — Какво като се е разкопчала? Нали отдолу имам три фусти? А днешните момичета, както разправят, носели само по една! Боя се, че светът става все по-лекомислен и празноглав. И се питам замислят ли се понякога хората за деня на Страшния съд?
— Смятате ли, че в деня на Страшния съд ще ни разпитват по колко фусти сме носили? — попита Ребека Дю и изчезна към кухнята, преди някой да успее да изрази ужаса си.
Дори и леля Чати сметна, че този път Ребека Дю действително е отишла твърде далеч.
— Прочели сте, предполагам, че миналата седмица почина старият Алек Крауди — въздъхна братовчедката Ърнестин. — Жена му почина преди две години, буквално се гътна, бедното същество. Разправят, че откак умряла, бил ужасно самотен, но се боя, че звучи прекалено хубаво, за да е вярно. И се боя, че грижите с него още не са свършили, макар и да го погребаха. Чух, че не щял да си направи завещанието, и се боя, че ще има ужасни крамоли за имуществото му… А пък Анабел Крауди щяла да се омъжва за някакъв, дето разбирал от всичко. Сигур е наследствено — такъв беше и първият съпруг на майка й. Анабел твърдо се е решила, но се боя, че дори и да не се окаже, че вече е женен, много скоро ще разбере, че е скочила в огъня.
— Какво прави Джейн Голдуин тази зима? — попита леля Кейт. — Доста отдавна не е идвала в града.
— Ах, Джейн ли, горкичката! Зачезна най-мистериозно. Никой не знае какво става с нея, но се боя да не излезе, че това е някакво алиби… Какво се смее в кухнята Ребека Дю като някоя хиена? Боя се, че тепърва ще си имате неприятности с нея. В семейство Дю има страшно много слабоумни…
— Разбрах, че Тайра Купър си имала бебе — прекъсна я леля Чати.
— Ами да, бедната душица! Само едничко, слава богу. Боях се да не са близнаци. В семейство Купър така често се раждат близнаци.
— Тайра и Нед са чудесна млада двойка — отбеляза леля Кейт, сякаш решена да спаси нещичко от гибелта на вселената.
Но братовчедката Ърнестин не можеше да спре.
— Ах, тя беше направо благодарна, когато най-сетне успя да го хване. По едно време се боеше, че той няма да се върне от Запада. Предупреждавах я аз: „Можеш да си сигурна, че ще те разочарова — викам. — Той винаги разочарова хората. Още и годинка нямаше, когато всички го чакахме да умре, но, както виждаш, още си е жив“. И когато купиха къщата на Холи, пак я предупредих: „Боя се, че там е пълно с коремен тиф — не помниш ли, че преди пет години ратаят на Холи умря от тиф?“. Е, ако нещо стане, поне мен да не могат да ме обвиняват… А Джоузеф Холи има някакво заболяване на гръбнака. Разправя, че било лумбаго, но се боя, че са наченки на гръбначен менингит.
— Старият чичо Джоузеф Холи е един от най-добрите хорица на света — вметна Ребека Дю, като донесе нова кана чай.
— Ах, да, добър е — печално се съгласи братовчедката Ърнестин. — Прекалено добър! Боя се, че синовете му всичките ще пропаднат. Нали виждате колко често става така — навярно за да има равновесие… Не, Кейт, благодаря ти. Не искам повече чай… Е, една бадемова сладка може. Те не натежават на стомаха, но се боя, че попреядох. Трябва да бягам, защото се боя, че додето се прибера, и ще се стъмни. Да не зема да си измокря краката — така се боя от амония! Цяла зима нещо все ме пробождаше ей тука, по цели нощи не спях. Ах, никой не знае какво съм преживяла, но не съм от тия, дето се оплакват. И твърдо бях решена да се дигна да ви видя още веднъж, щото идната пролет може и да ме няма вече на тоя свят. Но вие и двете сте се влошили ужасно, значи може и да ме преварите. Ах, да-да, най-добре е да си идеш, докато имаш някой близък да те погребе… Божичко, какъв вятър! Боя се да не излезе буря, че покривът на плевника ни току-виж паднал. Толкоз ветровита беше тая пролет, че се боя, че климатът се променя… — Анн й помогна да облече палтото си. — Благодаря, госпожице Шърли. Пазете се. Изглеждате ужасно бледа. Боя се, че вие, червенокосите, нямате много здрав организъм.