Хейзъл потръпна от самата идея и с укор се взря в лунния сърп.
— Предполагам… — започна Анн.
— Та ние нямаме нищо общо, разбирате ли, госпожице Шърли?! Той не се интересува нито от поезия, нито от романи, а те за мен са целият живот! Понякога ми се струва, че съм някоя преродена Клеопатра, или може би троянската Елена? Така де, някое от ония мечтателни, съблазнителни създания — такива прекрасни мисли и чувства ми идват, и не мога да си обясня от какво, ако не от това. А Тери е направо ужасно прозаичен. Едва ли в него някой се е преродил. Самите му думи го доказват: знаете ли, госпожице Шърли, какво изтърси, когато му разказах за перото на Вера Фрай?
— Не съм и чувала за перото на Вера Фрай — търпеливо каза Анн.
— О, не сте ли? Мислех, че съм ви разказвала. Толкова много неща съм ви разказвала. Годеникът на Вера й дал едно гарваново перо, което намерил, и рекъл: „Дано, когато пишеш с него, духът ти да се възвисява в небесата, както птицата, която го е носила“. Не звучи ли направо прекрасно? А Тери каза, че перото много скоро щяло да се изхаби, особено ако Вера пише толкова много, колкото говори, и че според него гарваните все едно не се възвисявали в небесата. Изобщо не схвана значението на всичко това, самия му смисъл.
— А какво всъщност е значението му?
— О, ами… ами… възвисяването, нали разбирате! Откъсването от земната прах! Забелязали ли сте пръстена на Вера? Със сапфир е. Според мен сапфирите са твърде мрачни за годежни пръстени. Бих предпочела вашата мила романтична перлена халка… Тери искаше още отначало да ми даде пръстена, но му казах да почака още малко — ще изглежда като окови, нали разбирате, някак безвъзвратно. Ако наистина го обичах, нямаше да усещам нещата по този начин, нали?
— Не, боя се, че не.
— Чудесно беше да споделя с някого как всъщност се чувствам. Ех, госпожице Шърли, само да можех отново да съм свободна, свободна да търся дълбокия смисъл на живота! Тери не би ме разбрал, ако му кажа това. А знам, че той е упорит — всички в семейство Гарланд са такива. Ох, госпожице Шърли, да бяхте поприказвали с него, да му кажете как се чувствам!… Той смята, че сте чудесна. Ще ви послуша, каквото и да му кажете!
— Хейзъл, скъпо ми момиченце, как бих могла да го направя?
— Защо пък не? — Хейзъл дооправи последния си нокът и остави клечката с трагично изражение. — Ако вие не можете, значи никой не може да помогне. Но аз никога, никога, никога не мога да се омъжа за Тери Гарланд!
— Ако не обичате Тери Гарланд, трябва да отидете при него и да му го кажете, независимо колко зле ще се почувства той. Все някой ден, скъпа ми Хейзъл, ще срещнете човек, когото ще обикнете истински. И тогава няма да имате никакви съмнения. Просто ще го знаете.
— Никога вече няма да обикна никого — изрече Хейзъл с каменно спокойствие. — Любовта носи само мъка. Колкото и да съм млада, това вече го разбрах… От всичко това ще излезе чудесен сюжет за някой от вашите разкази, нали, госпожице Шърли?… Трябва да вървя. Нямах и представа, че е станало толкова късно. Толкова по-добре се чувствам, след като ви се доверих — „докоснах душата ти в страната на сенките“, както е казал Шекспир.
— Май беше Полин Джонсън — меко я поправи Анн.
— Е, знаех, че е все някой, някой, който е живял! Тази вечер най-сетне може и да заспя, госпожице Шърли. Откак се сгодих за Тери, почти не съм мигнала — нямах и най-малката представа как стана всичко.
Хейзъл разтърси къдрици и си сложи шапката, украсена с розова панделка и розови цветчета. С нея изглеждаше така смущаващо хубава, че Анн импулсивно я целуна и възхитено рече:
— Вие сте най-хубавото момиче, миличка.
Хейзъл замръзна на мястото си. После вдигна поглед и се взря сякаш направо през тавана над себе си, сякаш търсеше звездите.
— Никога, никога няма да забравя този прекрасен миг, госпожице Шърли — възторжено промълви тя. — Чувствам се така, сякаш красотата ми — ако притежавам такава — е била осветена! О, госпожице Шърли, не знаете какъв ад е да имаш репутация на красавица и непрекъснато да се боиш, че ще те срещне все някой, който ще си помисли, че не си чак толкова хубава, колкото разправят. Същинско мъчение! Понякога направо умирам от обида, като си представя, че съзирам разочарование в очите им. Навярно само си въобразявам. Но такова е моето въображение — боя се, че е прекалено голямо, за да ми носи добро. Представяла съм си, че съм влюбена в Тери, разбирате ли… Ах, госпожице Шърли, усещате ли аромата на ябълковите цветове?!