„Дали някога ще изживея други така щастливи две седмици?“ — питаше се малката Елизабет, когато заминаваше от „Грийн Гейбълс“. Пътят към гарата беше красив, както и преди две седмици, но тя половината времето го виждаше през сълзи.
— Никога не бих повярвала, че това дете толкова ще ми липсва — промърмори си госпожа Линд.
Малката Елизабет си замина, но пристигна Катрин Брук с кученцето си и остана до края на лятото. След приключването на учебната година Катрин се отказа от учителството. Наесен, по съвета на Анн, възнамеряваше да замине за Редмънд и да завърши курс за секретарки в тамошния университет.
— Знам, че това ще ти допадне, пък и никога не си обичала учителството — предложи Анн една вечер, както си седяха сред папратите в края на ливадата с детелини и наблюдаваха величието на залезното небе.
— Животът ми дължи нещо повече от това, което ми е давал досега, и аз ще тръгна да си го събирам — решително каза Катрин, и добави през смях: — Чувствам се толкова по-млада от миналата година по това време…
— Убедена съм, че това е най-доброто, което можеш да направиш, но не ми се и мисли какво ще е Съмърсайдското училище без теб. Каква ще е догодина стаичката ми в кулата без съкровените ни разговори и спорове вечер, без шеговитите ни часове, в които обръщахме всекиго и всичко на смях?
Третата година
1
„Уинди Уилоус“
Уличката на привиденията
8 септ.
Най-скъпи мой,
Отиде си лятото — лятото, в което те видях единствено през онзи майски уикенд… Върнах се в „Уинди Уилоус“ за моята трета и последна година в Съмърсайдското училище. Двете с Катрин изкарахме чудесно в „Грийн Гейбълс“ и тази година тя ужасно ще ми липсва. Новата младша учителка е дребничка и весела, пълничка, розовка и дружелюбна като кученце, но други качества сякаш й липсват. Има блестящи безизразни сини очи, в които не се чете никаква мисъл. Симпатична ми е и винаги ще ми е симпатична — но толкоз. У нея няма нищо за откриване! А у Катрин човек може да открие толкова много, стига веднъж да премине зад бариерите й…
В „Уинди Уилоус“ нищо не се е променило. Всъщност, не е така. Старата кафява крава заминала към вечния си дом, както с прискърбие ме уведоми Ребека Дю, когато в понеделник вечерта слязох за вечеря. Вдовиците са решили да не берат грижи с нова крава, а да взимат мляко и сметана от госпожа Чери. Което означава, че малката Елизабет вече няма да идва да пие млякото си вечер край градинската порта. Но това вече няма значение — госпожа Камбъл явно се е примирила тя да идва при мен, когато пожелае.
Назрява и още една промяна. Леля Кейт ми каза, за мое съжаление, че са решили да потърсят подходящ нов дом на Дъсти Милър. На протестите ми тя отвърна, че са взели това решение, само за да има мир. Ребека Дю цяло лято се оплаквала от него, и просто нямало друг начин тя да остане доволна. Бедничкият Дъсти Милър, такъв чудесен, пухкав, мъркащ и миличък!
Утре е събота, и обещах да се грижа за близначетата на госпожа Реймънд, докато тя е в Шарлоттаун на погребението на някакъв роднина. Госпожа Реймънд е вдовица, пресели се тук миналата зима. Според Ребека Дю и вдовиците от „Уинди Уилоус“ — действително, този град е страхотно място за вдовици! — била „някак твърде надута“ за Съмърсайд. Но на нас с Катрин много ни помогна в дейността на Драматичния кръжок. Е, едно добро качество винаги е за сметка на друго…
Джералд и Джералдин са осемгодишни и имат вид на ангелчета, но Ребека Дю направо „зяпна“, да използвам един от собствените й изрази, когато й казах какво ще правя утре.
— Но, Ребека, аз обичам децата.
— Децата, да, госпожице Шърли; но точно тия са същински ужасии. Госпожа Реймънд не вярвала в наказанието на децата, независимо какво са извършили. Казвала, че държи те да живеят „природосъобразно“. Хората ги обикват заради ангелския им вид, но чух какво разправят съседите им за тях. Един следобед у тях се отбила жената на свещеника. Госпожа Реймънд едва не се разтопила от любезност към нея, но когато си тръгвала, по стълбите се изсипал дъжд от лукови глави и една от тях я ударила така, че чак шапката й отхвръкнала.