— Всички деца се държат отвратително, най-вече, когато искаме да са послушни — бил целият коментар на госпожа Реймънд, и го казала с такъв мек тон, сякаш е горда, че децата й са толкова неуправляеми. — Нали знаете, те са родени в Щатите — като че ли това обяснява всичко!
Мнението на Ребека за янките май е същото, както на госпожа Линд.
2
В събота сутринта Анн се появи в хубавата старомодна къщичка, на една уличка почти край полето, където живееше госпожа Реймънд с прословутите си близнаци. Госпожа Реймънд бе напълно готова за път. Облеклото й се стори на Анн доста весело за погребение, особено украсената с цветя шапка, кокетно поставена върху гладките кестеняви коси, но пък изглеждаше много красива. Осемгодишните близнаци, достойни наследници на красотата й, седяха на стълбите. Нежните им личица се бяха свили в херувимско изражение. Имаха розово-бяла кожа, яркосини очички и ореоли от пухкави бледоруси косици.
Те завладяващо сладко се усмихнаха, когато майка им ги представи на Анн и обясни, че скъпата госпожица Шърли е била така любезна да дойде и да се грижи за тях, докато мама е на погребението на леля Ела; и че те, разбира се, ще бъдат добрички и няма да й създават никакви, ама никакви проблеми, нали така, милички?
Миличките мрачно кимнаха и успяха, колкото и невъзможно да изглеждаше, да придобият още по-ангелски вид.
Госпожа Реймънд отведе Анн със себе си чак до дворната врата:
— Те са всичко, което имам… което ми остана — драматично каза тя. — Навярно съм ги поразглезила, поне хората казват така. Хората винаги знаят по-добре от теб самия как трябва да отглеждаш собствените си деца, не сте ли го забелязали, госпожице Шърли? Но аз смятам, че обичта е по-добра от честия пердах, не мислите ли, госпожице Шърли? Сигурна съм, че точно на вас няма да ви създават никакви проблеми. Децата винаги знаят с кого да се разбират и с кого — не, нали? Един ден ги оставих на оная нещастна старица, госпожица Праути, дето живее малко по-надолу, но горкичките не можаха да я изтърпят. И, естествено, доста са я раздразнили — вие поне знаете какви са децата. А тя си отмъсти, като заразправя из целия град какви ли не странни истории по техен адрес. Но вас те направо ще ви обикнат и знам, че ще са кротки като ангелчета. Разбира се, те са си палавници, но такива трябва да са децата, не мислите ли? Жалко е човек да види дете с някое такова кравешко изражение, нали? Лично аз предпочитам да се държат естествено. Прекалено послушните деца не изглеждат естествени, нали така? Не им позволявайте да пускат лодки във ваната, нито да газят в езерото, моля ви. Така се боя да не настинат! Баща им почина от пневмония…
Огромните сини очи на госпожа Реймънд се насълзиха, но тя изящно примигна и преглътна сълзите си.
— Не се притеснявайте, ако се поскарат — децата винаги се карат, не мислите ли? Но ако ги засегне някой страничен човек… Боже мой! Те всъщност направо се обожават един друг, разбирате ли. Можех да взема поне единия от тях с мен на погребението, но те не пожелаха и да чуят за това. От деня, в който са се родили, никога не са били разделяни. А аз не бих могла да се грижа за двама близнаци на погребение, нали?
— Не се безпокойте, госпожо Реймънд — любезно каза Анн. — Убедена съм, че с Джералд и Джералдин ще прекараме чудесен ден. Обичам децата.
— Знам това. Почувствах го още от мига, в който се запознахме. Човек винаги усеща такива неща, не мислите ли? Винаги си личи кой човек обича децата. А бедната стара госпожица Праути ги ненавижда. Търси у тях най-лошото и, разбира се, го открива. Не можете да си представите какво облекчение е за мен да зная, че миличките ми са под грижите на човек, който обича и разбира децата. Сигурна съм, че днешният ми ден ще е лек.
— Можеше да вземеш и нас на погребението! — викна Джералд, като внезапно подаде глава от някакъв прозорец на горния етаж. — Никога не ни водиш на подобни забавления.
— Олеле, те са в банята! — трагично възкликна госпожа Реймънд. — Скъпа госпожице Шърли, моля ви, вървете ги изкарайте оттам. Джералд, скъпи, знаеш, че мама не може да вземе и двама ви на погребението. Олеле, госпожице Шърли, пак е взел койотската кожа от пода в салона и си е вързал лапите около врата! Ще я развали! Моля ви, накарайте го веднага да я свали! Аз просто трябва да побързам, ако не искам да изпусна влака!
Госпожа Реймънд елегантно се отдалечи, а Анн изтича по стълбите и намери ангелчето Джералдин, сграбчила брат си за краката, да се опитва да го избута навън през прозореца.