— Госпожице Шърли, кажете на Джералд да не ми се плези! — вбесено викна тя.
— Защо, да не те боли от това? — усмихна й се Анн.
— Няма пък да ми се плези точно на мен! — отбранително каза Джералдин и стрелна зъл поглед към Джералд, който заинтригувано се обърна към нея.
— Езикът си е мой, и ти не можеш да ме спреш да се плезя когато си искам! Нали, госпожице Шърли?
Анн тактично подмина въпроса.
— Мили близначета, до обяд остава само един час. Да идем ли в градината да поиграем на нещо и да си разкажем някоя приказка? А ти, Джералд, няма ли да върнеш тази койотска кожа обратно на пода?
— Но аз си играех на вълк — обясни Джералд.
— Ами да, той си играеше на вълк! — изкрещя Джералдин, внезапно преминала в защита на брат си.
— Играехме си на вълк! — креснаха и двамата в един глас.
Звукът на входния звънец разреши проблема на Анн.
— Ела да видим кой е — викна Джералдин.
Втурнаха се по стълбите и понеже се плъзнаха по парапета, стигнаха до входната врата доста по-бързо от Анн. Междувременно койотската кожа се развърза и падна.
— Не купуваме от амбулантни търговци — обърна се Джералд към дамата, застанала на прага.
— Мога ли да видя майка ви? — попита посетителката.
— Не, не можете. Мама отиде на погребение на леля Ела. За нас се грижи госпожица Шърли. Ето я, идва — тъкмо ще ви накара да се изпарите!
Като видя коя е посетителката, Анн действително изпита желанието да я накара да се изпари. Госпожица Памела Дрейк не бе желана гостенка никъде в Съмърсайд. Все разнасяше по нещо за продан и беше почти невъзможно да се отървеш от нея, докато не си го купиш, защото оставаше напълно глуха за хладното отношение и намеците, пък и очевидно притежаваше всичкото време на света.
Този път „приемаше поръчки“ за някаква енциклопедия, която никой учител не можел да не притежава. Анн напразно протестира, че не й трябва никаква енциклопедия, тъй като гимназията вече си има една, и то много добра.
— Да, но остаряла с десет години — твърдо заяви госпожица Памела. — Дайте да поседнем тук, на пейката, госпожице Шърли, и да ви покажа моя проспект.
— Боя се, че нямам време, госпожице Дрейк. Трябва да се грижа за децата.
— Няма да ви отнема повече от две-три минутки, госпожице Шърли. Имах намерение да намина към вас. Истински късмет е, че ви намирам тук. Вървете да си играете, дечица, докато ние с госпожица Шърли хвърлим един поглед на този красив проспект.
— Мама е наела госпожица Шърли да се грижи за нас — възрази Джералдин и отметна ефирните си коси. Но Джералд я дръпна навътре и двамата хлопнаха вратата.
— Сама виждате, госпожице Шърли, какво всъщност означава тази енциклопедия. Погледнете само каква прекрасна хартия… Само я докоснете!… А какви отлични гравюри!… Никоя друга енциклопедия на пазара няма и половината от тия гравюри. А какъв печат — и слепец може да я чете; и всичко това само за осемдесет долара — осем долара веднага, и после по осем месечно, докато я изплатите. Няма да имате друга такава възможност. Правим това само заради рекламата. Догодина ще струва сто и двадесет.
— Но аз не желая никаква енциклопедия, госпожице Дрейк — отчаяно каза Анн.
— Разбира се, че искате енциклопедия. Всеки, ама всеки човек иска енциклопедия — Национална енциклопедия! Аз самата не знам как съм живяла, преди да се запозная с Националната енциклопедия. Живяла ли?! Не, не съм живяла — живуркала съм. Погледнете само тази гравюра на австралийския щраус, госпожице Шърли. Виждали ли сте досега щраус в действителност?
— Но, госпожице Дрейк, аз…
— Ако смятате сроковете за прекалено обременителни, за вас като учителка сигурно ще мога да издействам специални условия — например изплащане на шест вноски, вместо на осем. На такова предложение просто не можете да откажете, госпожице Шърли.
Анн осезателно почувства, че не може. Може би си струваше да даде по шест долара месечно, само и само да се отърве от тази ужасна жена, явно решена да не си тръгне, без да вземе поръчката. Освен това, какво ли всъщност правеха близнаците?! Бяха тревожно тихи. Навярно пускат лодките си във ваната. Или са се измъкнали през задната врата и вече са нагазили в езерото… Направи последен жалък опит да избяга:
— Ще си помисля, госпожице Дрейк, и ще ви кажа.