— Най-добре се говори в сегашно време — настоя госпожица Дрейк и бързо измъкна писалката си. — Чудесно знаете, че ще вземете „Националната“, и още сега можете да се абонирате за нея. С отлагане нищо не се постига. Цената може да скочи всеки момент, и тогава ще трябва да платите сто и двадесет. Ето, подпишете тук, госпожице Шърли.
Анн почувства как й тикат насила писалката в ръката. Още миг… И госпожица Дрейк нададе такъв смразяващ писък, че Анн изпусна писалката в цветната леха край пейката, и зяпна събеседничката си със смях и ужас.
Нима това беше госпожица Дрейк? Тази ли неописуема особа — без шапка, без очила и почти без коса? А шапката, очилата и перуката изхвърчаха над главата й и вече бяха преполовили пътя към прозорчето на банята, от което се подаваха две златокоси главици. Джералд държеше рибарска пръчка, на която бе завързал две корди с кукички. По каква магия бе успял да улови и трите неща, само той можеше да каже. Навярно беше чист късмет.
Анн влетя нагоре по стълбите. Докато стигне до банята, близнаците се бяха изпарили. Джералд бе изпуснал рибарската пръчка. Тя надзърна през прозореца и видя как госпожица Дрейк, фучаща от ярост, събира принадлежностите си, включително писалката, и тръгва към портата. За пръв път в живота си госпожица Памела Дрейк не успя да вземе поръчка.
Анн завари близнаците да ядат ябълки на задната веранда, кротки като ангелчета. Трудно й бе да реши какво да прави. Такова поведение определено не биваше да остане безнаказано… Но Джералд несъмнено я бе спасил в сложното положение, а и госпожица Дрейк наистина си беше противна твар, заслужаваща урок. И все пак…
— Я какъв огромен червей глътна! — извика Джералд. — Видях го как изчезва в гърлото ти!
Джералдин изпусна ябълката и моментално повърна — здравата повърна. На Анн й се отвори работа. А когато на Джералдин й стана малко по-добре, вече беше време за обяд и Анн внезапно реши само да посмъмри Джералд. В крайна сметка, госпожица Дрейк не пострада кой знае колко, пък и заради самата себе си най-вероятно щеше здраво да си държи езика по повод инцидента.
— Джералд — меко започна тя, — смяташ ли, че постъпи като джентълмен?
— Ами! — отвърна Джералд. — Но пък добре се посмяхме. Бре, какъв съм бил рибар, а?
Обядът беше превъзходен. Госпожа Реймънд го бе приготвила, преди да замине, и каквито и недостатъци да имаше като възпитателка, беше добра готвачка. Докато лакомо се хранеха, Джералд и Джералдин не се караха. Маниерите им на масата не бяха по-лоши от нормалните за всички деца. След като се наобядваха, Анн ги накара да й помогнат да измие чиниите — Джералдин ги бършеше, а Джералд внимателно ги прибираше в шкафа. Оказаха се доста сръчни в тази дейност и Анн със задоволство си помисли, че всичко, което им трябва, е малко по-мъдро ръководство и по-твърдо отношение.
3
Към два часа дойде господин Джеймс Гранд, председателят на училищното настоятелство. Имал да обсъди с Анн някои много важни неща, преди в понеделник да замине на образователната конференция в Кингспорт. Анн го покани да намине довечера към „Уинди Уилоус“, но, за съжаление, не можел.
Господин Гранд беше общо взето добър човек, но Анн отдавна бе разбрала, че при него човек трябва да пипа с кадифени ръкавици. Нещо повече, много й се щеше да го привлече на своя страна в надигащата се битка за ново оборудване.
Тя излезе навън при близнаците:
— Милички, ще бъдете ли така добри да си поиграете отзад на двора, докато с господин Гранд си поприказваме? Няма да се бавя. А после ще си направим на езерото следобеден пикник с чай и ще ви науча да правите червено оцветени сапунени мехурчета — много са красиви.
— А ако се държим прилично, ще ни дадете ли по четвърт долар? — поинтересува се Джералд.
— Не, скъпи ми Джералд — твърдо рече Анн. — Подкупи не давам. Знам, че ще бъдеш добричък, като истински джентълмен, просто защото те моля.
— Ще бъдем послушни, госпожице Шърли — тържествено обеща Джералд.
— Ужасно послушни — повтори като ехо Джералдин със същата тържественост.
И навярно щяха да спазят обещанието си, ако почти веднага, след като Анн се затвори с господин Гранд в салона, не дойде Айви Трент. Но Айви Трент дойде, а близнаците Реймънд ненавиждаха Айви Трент — безукорната Айви Трент, която никога не вършеше пакости и винаги изглеждаше като извадена от кутийка.
Точно този следобед Айви Трент без съмнение бе дошла да покаже красивите си нови кафяви ботушки, колана и яркочервените панделки на раменете и в косите си. Каквито и пропуски да имаше в някои отношения госпожа Реймънд, представите й как да облича децата си бяха напълно разумни: съседите й снизходително казваха, че харчела за собствените си тоалети толкова, че не й оставали пари за близнаците. Тъй че Джералдин нямаше никаква възможност да демонстрира пред децата стила на Айви Трент, която всеки следобед обличаше нова рокличка. Госпожа Трент винаги я гласеше в „неопетнено бяло“. Е, поне докато излезе от къщи, Айви винаги беше неопетнена. И ако не беше чак така неопетнена, когато се прибираше, това, естествено, беше грешка на „завистливите“ съседски деца.