А Джералдин си беше завистлива. Жадуваше за яркочервен колан и джуфки на раменете, и за бели бродирани роклички… И какво не би дала за такива кафяви ботушки с токчета…
— Как ви харесват новият ми колан и джуфките? — гордо попита Айви.
— Как ви харесват новият ми колан и джуфките? — присмехулно присви лице Джералдин.
— Да, ама ти си нямаш джуфки! — рече Айви.
— Да, ама ти си нямаш джуфки! — изписука Джералдин.
Айви озадачено я изгледа:
— Имам си. Не ги ли виждаш?
— Имам си. Не ги ли виждаш? — подигравателно каза Джералдин, много щастлива от блестящата идея презрително да повтаря всяка дума на Айви.
— Да, но още не са платени — отсече Джералд.
Айви Трент се разяри, лицето й стана яркочервено като джуфките.
— Платени са! Моята майка винаги си плаща сметките!
— Моята майка винаги си плаща сметките — монотонно повтори Джералдин.
Айви се почувства неудобно. Не знаеше как да излезе на глава с тях, и се обърна към Джералд. Той несъмнено беше най-красивото момче на цялата улица и много й харесваше.
— Дойдох да ти кажа, че те взимам за годеник — рече тя с изразителен поглед. Макар и седемгодишна, вече бе разбрала, че кафявите й очи имат унищожително въздействие върху повечето момченца, които познава.
Джералд се изчерви като рак:
— Няма да ти стана годеник!
— Но ще ти се наложи — ведро каза Айви.
— Но ще ти се наложи! — шеговито поклати глава Джералдин.
— Няма! — вбесено кресна Джералд. — И хич не си прави устата, Айви Трент.
— Ще ти се наложи — упорито отсече Айви.
— Ще ти се наложи — повтори Джералдин.
Айви я изгледа:
— Я млъквай, Джералдин Реймънд!
— Предполагам, че мога да говоря в собствения си двор — отвърна Джералдин.
— Разбира се, че може — намеси се Джералд. — А ако ти, Айви Трент, не млъкнеш, отивам право у вас и ще избода очичките на куклата ти!
— Ако го направиш, майка ми ще те набие! — разплака се Айви.
— Ще ме набие ли?! А знаеш ли после какво ще направи моята майка? Ще я цапне право по носа!
— Както и да е, ти трябва да ми станеш годеник — спокойно се върна Айви към жизненоважната тема.
— Ще… Ще ти топна главата във варела с дъждовната вода! — изкрещя подлуденият Джералд. — Ще ти навра лицето в мравуняк! Ще… Ще ти изпокъсам джуфките и колана! — победоносно завърши той — последното поне беше осъществимо.
— Хайде да го направим! — писна Джералдин.
И се нахвърлиха като фурии върху нещастната Айви, която се дърпаше, опитваше се да хапе, но не можеше да се бори и с двамата. Повлякоха я през двора и я замъкнаха в бараката за дърва, откъдето писъците й нямаше да се чуват.
— По-бързо! — задъха се Джералдин. — Госпожица Шърли излиза!
Нямаше време за губене. Джералд хвана Айви за краката, Джералдин с една ръка я стискаше за китките, а с другата късаше колана и джуфките от косите и ръкавите й.
Погледът на Джералд попадна на двете кутии боя, която работниците бяха прибрали тук в петък, и веднага предложи:
— Хайде да й боядисаме краката! Аз ще я държа, ти я боядисвай!
Айви напразно крещеше от отчаяние. Чорапите й бяха смъкнати и краката й за броени секунди бяха разкрасени с широки ивици червена и зелена боя. По време на този процес доста боя се разля и по бродираната й рокличка и новите обувки. За десерт посипаха къдриците й със стърготини.
Когато най-сетне се измъкна, Айви представляваше такава жалка гледка, че близнаците направо изреваха от смях. Отмъстили си бяха за дългите седмици, в които им важничеше и се държеше с високомерна любезност.
— А сега си върви вкъщи — рече Джералд. — И избягвай да обясняваш кой трябва да ти става годеник.