— Ще кажа на мама! — проплака Айви. — Отивам си право вкъщи и ще те обадя на мама, противно, омразно, грозно момче такова!
— Я не наричай брат ми грозен, надуто изчадие такова! — викна Джералдин. — Ти с твоите джуфки! На, взимай си ги! Не ти ги щем тука, да правят боклук в нашата барака!
Айви, последвана от джуфките, които Джералдин метна подире й, побягна с хълцане през двора надолу по улицата.
— Бързо! Да се промъкнем по задната стълба до банята и да се измием, преди госпожица Шърли да ни е видяла — задъха се Джералдин.
4
Господин Гранд каза, каквото имаше да казва, и си тръгна. За миг Анн остана на прага, като притеснено се питаше къде ли са нейните повереници. Отдолу по улицата се зададе сърдита дама, хванала за ръка някакво окаяно и все още хълцащо атомче от човешкия род и влязоха през портата.
— Госпожице Шърли, къде е госпожа Реймънд? — рязко попита госпожа Трент.
— Госпожа Реймънд е на…
— Настоявам да се видя с госпожа Реймънд! Да се увери тя със собствените си очи какво са сторили нейните деца на бедничката, безпомощна, невинна Айви! Погледнете я, госпожице Шърли, само я погледнете!…
— О, госпожо Трент, толкова съжалявам! Грешката е изцяло моя. Госпожа Реймънд я няма и аз й обещах да ги гледам. Но дойде господин Гранд…
— Не, госпожице Шърли, грешката не е ваша! Не мога да обвинявам вас! С тия изчадия на дявола никой не може да се оправя! Цялата улица ги знае! Щом госпожа Реймънд я няма, няма никакъв смисъл да оставам повече. Ще прибера бедното си дете вкъщи. Но госпожа Реймънд ще разбере най-сетне, наистина ще разбере!… Не чухте ли това, госпожице Шърли?! Да не би взаимно да се разкъсват на парчета?!
„Това“ бе хор от крясъци, смехове и писъци, които отекваха по стълбите откъм горния етаж. Анн изтича нагоре. На площадката някакво кълбо се търкаляше, гърчеше, хапеше, късаше, дереше… Анн с мъка раздели побеснелите близнаци и като държеше здраво всеки един за сгърченото рамо строго попита какво означава това поведение.
— Тя разправя, че трябвало да стана годеник на Айви Трент! — изръмжа Джералд.
— Точно това трябва да стане! — изкрещя Джералдин.
— Няма да стана!
— Трябва да станеш!…
— Деца! — спря ги Анн.
Нещо в тона й ги обузда. Погледнаха я, и видяха една госпожица Шърли, каквато още не бяха виждали. За пръв път в краткия си живот усетиха силата на авторитета.
— Ти, Джералдин — тихо нареди Анн, — отиваш за два часа в леглото. Ти, Джералд, ще прекараш същия срок в дрешника в коридора. И нито дума! Държали сте се отвратително и трябва да си изтърпите наказанието! Майка ви ви остави на моя отговорност, и сега ще слушате.
— Тогава ни накажете заедно! — разплака се Джералдин.
— Ами да. Нямате никакво право да ни разделяте. Никога не са ни разделяли… — промърмори Джералд.
— Е, сега ви разделям — съвсем тихо довърши Анн.
Джералдин хрисимо свали дрехите си и се вмъкна в едно от креватчетата. Джералд хрисимо се шмугна в дрешника — просторен и проветрив, с прозорец и стол… Никой не можеше да нарече това наказание прекалено сурово. Анн заключи вратата и седна с книга в ръка до прозореца в коридора. Поне два часа съзнанието й щеше да познае малко спокойствие…
След няколко минути надзърна при Джералдин — тя спеше дълбоко, и в съня си изглеждаше така хубава, че Анн едва не съжали, задето е била толкова строга… Нищо, все едно, един сън ще й дойде добре. Като се събуди, ще й бъде разрешено да стане, дори и двата часа да не са изтекли.
Първият час измина. Джералдин още спеше. Джералд бе толкова тих, че Анн реши, че приема наказанието си съвсем по мъжки, и вече може да му бъде простено. В края на краищата, Айви Трент си беше лъжливо маймунче, и навярно се е държала достатъчно досадно…
Анн отключи вратата на дрешника… Но вътре нямаше никакъв Джералд! Прозорецът беше отворен. Точно под него се падаше покривът на страничната веранда. Анн стисна устни. Слезе долу и излезе на двора. От Джералд нямаше и следа. Претърси бараката за дърва, огледа улицата нагоре и надолу — пак никаква следа.
Хукна през градината и излезе на алеята, която извеждаше през горичката от шубраци към езерцето сред ливадата на господин Робърт Грийдмор. Джералд щастливо гребеше в малката плоскодънна лодка на господин Грийдмор. Щом Анн се появи откъм горичката, Джералд още на третото загребване с неочаквана лекота изпусна пръта, който бе забил дълбоко в калното дъно, и изведнъж се преметна презглава назад във водата.