— Анн, не сте били цял живот под палеца на Франклин Уесткот — изпъшка Джарвис. — И представа си нямате какъв е. Добре де, ще направя последно и окончателно усилие. Както казахте, ако Дъви наистина ме обича, ще дойде с мен. Ако ли пък не — все едно, трябва да разбера най-лошото. Защото вече май ставам за смях!…
„Да, Дъви по-добре да внимава, щом си започнал да се чувстваш така!“ — помисли си Анн.
След няколко вечери в „Уинди Уилоус“ се намъкна и самата Дъви — искала да се посъветва с Анн.
— Какво да правя, Анн?! Какво изобщо мога да направя? На практика Джарвис иска да избягаме! Идната седмица татко ще остане цяла нощ в Шарлоттаун, на някакъв масонски банкет, и това би било добра възможност. Леля Маги изобщо няма да заподозре. И Джарвис иска да отида у госпожа Стивънс и там да се оженим.
— А защо не, Дъви?
— Ох, Анн, мислиш ли, че наистина трябва да го направя? — Дъви вдигна примамливото си лице. — Моля те! Умолявам те! Убеди ме! Направо съм обезумяла! — Гласът на Дъви се задави в сълзи. — О, Анн, ти не познаваш татко! Той направо мрази Джарвис — и не мога да си представя защо! Защо?! Как може изобщо някой да мрази Джарвис?! Когато за първи път ме посети, татко му забрани да идва вкъщи и му каза, че ако дойде още веднъж, ще насъска срещу него кучето! Имаме огромен булдог — знаеш, че не пускат, щом захапят. А той никога няма да ми прости, ако избягам с Джарвис.
— Дъви, трябва да избереш единия от двамата!
— И Джарвис ми го каза! — проплака Дъви. — Ох, такъв суров е станал! Никога не съм го виждала такъв! А аз не мога… Не мога да живе-е-ея без него, Анн!…
— Тогава живей с него, скъпо ми момиче. И не наричай това бягство. Да стигнеш до Съмърсайд и да се омъжиш за него в кръга на приятелите му съвсем не е бягство.
— Но татко ще го нарече точно така — възрази Дъви, като преглътна едно изхълцване. — Нищо, Анн, ще послушам съвета ти. Убедена съм, че тъкмо ти не би ме посъветвала да направя погрешна стъпка. Ще кажа на Джарвис да издейства разрешително, и ще отида у сестра му вечерта, когато татко е в Шарлоттаун…
Джарвис победоносно уведоми Анн, че Дъви най-после се е съгласила.
— Идния вторник ще я посрещна в края на алеята — тя не ми позволява да отида чак до къщата от страх, че леля Маги може да ме види — и просто ще отидем у Джулия и ще се оженим сред прегръдки и поздравления. Всичките ми приятели ще са там — горкичката ми шушка, това поне мъничко ще я поуспокои! Франклин Уесткот бил казал, че никога няма да взема дъщеря му. Но ще му покажа колко е сбъркал!
7
Вторникът се оказа мрачен ден. Беше краят на ноември. От време на време над хълмовете преминаваха студени, ветровити проливни дъждове. Под сивата мъгла светът бе едно безрадостно, безлюдно място.
„Горката Дъви, денят не е особено подходящ за сватби — помисли си Анн. — Надявам се… надявам се… — Тя направо се разтрепери. — Надявам се, че това няма да я възпре! Грешката ще е моя. Ако аз не бях я посъветвала, Дъви никога нямаше да се съгласи. Ами ако Франклин Уесткот никога не й прости?… Анн Шърли, престани! Всичките тези мисли ти идват само от лошото време!“
До вечерта дъждът спря, но въздухът остана студен и влажен, а небето — натежало. Анн поправяше тетрадки в стаичката си в кулата, Дъсти Милър се бе свил на кълбо под печката. Изведнъж на парадния вход гръмко се потропа.
Анн изтича надолу, Ребека Дю тревожно подаде глава от спалнята си, но Анн й махна успокоително.
— Има някой пред парадния вход! — глухо каза Ребека Дю.
— Всичко е наред, скъпа Ребека. Е, боя се, че всъщност нищо не е наред, но, както и да е. Просто Джарвис Мороу — видях го от страничния прозорец — иска да се видим.
— Джарвис Мороу! — Ребека влезе и затвори вратата си. — Това е вече последната капка!
— Джарвис, какво се е случило?
— Дъви не дойде! — обезумяло каза Джарвис. — Чакахме я с часове! Свещеникът е там… И всичките ми приятели… А и Джулия е приготвила вечерята… А Дъви не дойде! Чаках я в края на алеята, докато не премръзнах и едва не се побърках! Не посмях и да се доближа до къщата — откъде да знам какво е станало! Може оня стар грубиян Франклин Уесткот да се е върнал! Или леля Маги да я е заключила! Но аз трябва да разбера! Моля ви, Анн! Трябва да идете до „Елмкрофт“ и да разберете защо!
— А-аз? — заекна Анн недоверчиво.
— Да, вие! На никого другиго не мога да имам вяра! Никой друг нищо не знае! О, Анн, не ме проваляйте точно сега! През цялото време ни подкрепяхте. Дъви твърди, че сте единствената й истинска приятелка. Не е чак толкова късно — едва девет е. Идете!