— И да ме сдъвче булдогът? — язвително възрази Анн.
— Оня стар пес ли?! — презрително каза Джарвис. — Той не би си отворил устата да залае и по скитник! Да не би да сте си мислили, че ме е било страх от кучето?! При това вечер винаги го заключват. Просто не исках да създавам на Дъви проблеми вкъщи, ако ни разкрият. Моля ви, Анн!
— Предполагам, че ще загазя — рече Анн и отчаяно сви рамене.
Джарвис я откара до дългата алея към „Елмкрофт“, но тя не му позволи да продължи:
— Както казахте, това може да усложни нещата за Дъви, ако баща й се е прибрал.
Анн бързо тръгна по дългата алея между дърветата. Луната надникваше сред носените от вятъра облаци, но през повечето време цареше ужасяваща тъма. Пък и тя не беше много сигурна относно кучето…
В „Елмкрофт“ светеше единствено кухненският прозорец. Вратата отвори лично леля Маги, сестрата на Франклин Уесткот — много стара, малко попрегърбена, със сбръчкано лице. Никой не я смяташе за много умна, но пък беше отлична домакиня.
— Лельо Маги, Дъви вкъщи ли е?
— Дъви си е в леглото — флегматично отвърна леля Маги.
— В леглото?! Да не е болна?!
— Доколкото ми е известно, не. Цял ден нещо я втрисаше. След вечеря каза, че е уморена, качи се и си легна.
— Непременно трябва да я видя за малко, лельо Маги! Просто… Просто има да ми казва нещо важно…
— Тогава по-добре се качи в стаята й. Горе, вдясно. — Леля Маги посочи към стълбището и се заклатушка към кухнята.
Анн изкачи стълбите на бегом, най-безцеремонно влезе и Дъви подскочи в леглото. Доколкото можеше да се види на светлината на мъждукащата свещичка, Дъви бе потънала в сълзи. Но тия сълзи само докараха Анн до ярост:
— Дъви Уесткот, забрави ли, че обеща тази вечер — точно тази вечер! — да се омъжиш за Джарвис Мороу?!
— Не… не… — изскимтя Дъви. — Ох, Анн, толкова съм нещастна! Какъв ужасен ден! Ти изобщо, изобщо не можеш да си представиш какво преживях.
— Но знам какво е преживял горкият Джарвис, докато цели два часа те е чакал на алеята в студа и в дъжда! — безжалостно отсече Анн.
— Много ли… Много ли ми е сърдит?
— Да, доколкото можах да забележа — хапливо рече Анн.
— А аз… Аз просто се уплаших. Не съм мигнала нощес. Не можах да го направя — не можах! Аз… Анн, в бягството всъщност има нещо толкова неблагодарно! А и нямаше да получа хубави подаръци… Е, във всеки случай, поне не много… Винаги съм искала да се в-в-венчая в църква!… В красиво украсена църква-а!… С бяла рокля, и с воал, и… и със с-с-сребристи пантофки-и!…
— Дъви Уесткот, моментално се измъквай от това легло — моментално! — и се обличай! Тръгваш с мен!
— Анн, но вече е твърде късно…
— Никак не е късно. Сега или никога! Ако имаш поне грам мозък, трябва да го знаеш! Трябва да знаеш, че Джарвис Мороу никога вече няма да ти проговори, ако така се подиграеш с него!
— Не, Анн, той ще ми прости, като разбере…
— Няма! Познавам Джарвис Мороу. Той няма да те остави да си играеш с живота му до безкрайност! Дъви, да не искаш на ръце да те измъквам от леглото?!
Дъви потрепери и въздъхна:
— Нямам подходяща рокля…
— Имаш половин дузина красиви рокли! Облечи тази от розовата тафта.
— Нямам и никакъв, ама съвсем никакъв чеиз! Семейство Мороу винаги ще ми го натякват.
— Можеш да си го накупиш и после. Защо не си премислила всичко това досега?!
— Не… не… Тъкмо в това е проблемът!… Едва снощи започнах да мисля за всичко това. Ами татко?!… Ти не познаваш татко, Анн!…
— Дъви, давам ти точно десет минути да се облечеш!
Дъви се облече точно за определеното й време.
— Тази рокля… з-з-започва да ми отеснява — изхълца тя, докато Анн я закопчаваше. — А ако много напълнея, Джарвис вече н-н-няма да ме обича! Де да бях висока и слаба, и бледа като теб, Анн… Олеле, Анн, ами ако леля Маги ни чуе?
— Няма. Затворила се е в кухнята, а знаеш и че малко недочува. Ето ти шапката и палтото, а в тая чанта ти посъбрах някои неща.
— Божичко, как ми блъска сърцето! Анн, нали не изглеждам ужасно?
— Чудесно изглеждаш — искрено отвърна Анн.
Лицето на Дъви беше сякаш от рози и крем, кожата й — като кадифе, и дори сълзите не бяха успели да загрозят очите й. Но Джарвис не можеше да види очите й в мрака. Пък и беше достатъчно обезпокоен за обожаемата си красавица, и доста поизмръзнал от бързото каране до града…