— Спокоен съм, много съм спокоен. Продължавайте!
Анн реши, че няма смисъл да го усуква пред човек като Франклин Уесткот, и твърдо продължи:
— Дойдох да ви уведомя, че Дъви се омъжи за Джарвис Мороу.
После зачака земетресението. Но такова нямаше. По слабото загоряло лице на Франклин Уесткот не трепна нито мускул. Той влезе и седна на коженото кресло насреща й.
— Кога?
— Снощи, в дома на сестра му — поясни Анн.
Светлокафявите очи на Франклин Уесткот за миг се впиха в нея изпод надвисналите прошарени вежди, и Анн се почуди как ли е изглеждал като бебе. После той отметна глава и изпадна в един от своите спазми на беззвучен смях.
— Не я винете, господин Уесткот — най-искрено я защити Анн. Едва събра сили да заговори след ужасното си разкритие. — Грешката не беше нейна…
— Обзалагам се, че не е — рече Франклин Уесткот.
Наистина ли се опитваше да бъде саркастичен?!
— Не, наистина, грешката беше изцяло моя — простичко и смело обяви Анн. — Аз я посъветвах да избя… да се омъжи. Аз я накарах да го направи. Тъй че, господин Уесткот, моля ви, простете й.
Франклин Уесткот спокойно си избра лула и започна да я тъпче.
— Госпожице Шърли, ако наистина сте успели да накарате Сибил да избяга с Джарвис Мороу, значи сте извършили нещо по-велико, отколкото изобщо съм си мислил, че жив човек може да успее. Вече ме беше страх, че тя никога няма да събере достатъчно смелост да го направи. И тогава щеше да ми се наложи да падна по гръб, а бог ми е свидетел — ние в семейство Уесткот ненавиждаме да падаме по гръб! Вие спасихте реномето ми, госпожице Шърли, и аз съм ви дълбоко признателен.
Настъпи напрегната тишина, Франклин Уесткот продължи да тъпче лулата си и с весело пламъче в очите наблюдаваше лицето на Анн. А тя бе така объркана, че направо не знаеше какво да каже.
— Предполагам — продължи той, — че сте дошли да ми съобщите новината, едва ли не трепереща от страх, нали?
— Да — едносрично отвърна Анн.
Франклин Уесткот беззвучно се изхили:
— Няма от какво да се боите. По-добра новина не можехте и да ми донесете. Така де, Джарвис Мороу и Сибил бяха още деца, когато го нарекох за нея. И щом други момчета започваха да й обръщат внимание, просто ги разгонвах. Точно това беше първото нещо, заради което той я забеляза. Ще му покаже той на стареца! Но всички момичета така го харесваха, че едва повярвах на невероятния си късмет, когато той действително се влюби в нея. Тогава си съставих план за действие. Познавах семейство Мороу до мозъка на костите. Вие не ги познавате. Добро семейство, но мъжете никак не обичат леснопостижимите неща, и винаги са твърдо решени да постигнат забраненото — ей така, на инат. Бащата на Джарвис разби сърцата на три девойки, понеже семействата им направо му ги хвърляха на врата. Знаех си точно какво ще стане в случая с Джарвис. Сибил щеше да се влюби в него до уши и той за нула време щеше да се отегчи от нея. Знаех, че ако се добере лесно до нея, любовта му ще е ден до пладне. Точно затова му забраних да се доближава до къщата и забраних на Сибил да разговаря с него. Изобщо, отлично изиграх ролята на забраняващия родител. Ще ми говорят те за чара на непостигнатото! Той не е нищо в сравнение с чара на непостижимото. И всичко се развиваше по план, но ударих на камък в слабоволието на Сибил. Добро дете е, но наистина няма никаква воля. Започнах да си мисля, че никога няма да има смелостта да се омъжи за него напук на мен… Е, скъпа млада госпожице, ако вече сте си поели дъх, доразкажете ми цялата история.
Анн бе възвърнала чувството си за хумор. Никога не пропускаше възможността добре да се посмее, дори и над себе си. И внезапно почувства Франклин Уесткот като стар приятел.
Той изслуша разказа, като тихичко, с наслаждение подръпваше от лулата си. Когато приключи, той одобрително кимна:
— Както виждам, задължен съм ви дори повече, отколкото си мислех. Ако не сте били вие, Сибил никога нямаше да събере смелостта да го направи. А Джарвис Мороу, доколкото познавам рода му, нямаше да рискува втори път да го направят на глупак. Ей богу, та аз едва съм отървал кожата! Задължен съм ви за цял живот. Наистина сте добро момиче. При това дойдохте тук след всички врели-некипели, които клюката ви е наразправяла. А доста сте се наслушали, нали?
Анн кимна. Булдогът бе положил глава на скута й и блажено похъркваше.
— Всички казваха, че сте опак, раздразнителен и свадлив — искрено рече тя.
— Освен това, предполагам, са ви казали, че съм тиранин, който е направил живота на жена си невъзможен и е управлявал семейството си с желязна ръка, нали?