— Така е, господин Уесткот. Но все си мислех, че преувеличават. Ако бяхте чак така ужасен, Дъви не би могла да ви обича толкова.
— Умна мома! Жена ми, госпожице Шърли, беше една щастлива съпруга. И когато госпожа капитан Маккумър ви заразправя, че съм я изтормозил до смърт, наругайте я от мое име — извинете за вулгарния израз. Моли беше красавица — по-хубава и от Сибил. Каква розово-бяла кожа, какви златистокестеняви коси, какви влажни сини очи имаше! Тя беше най-красивата жена в Съмърсайд. Такава и трябваше да бъде. Нямаше да понеса някой да влезе в църквата с по-красива съпруга от моята! Управлявах дома си като мъж, но не тиранично. Е, случвало се е да избухна, разбира се. Човек има право и да се поскара от време на време с жена си, нали? Жените се отегчават от еднообразните съпрузи. Освен това, след като се успокоявах, винаги й подарявах пръстен, или колие, или някоя подобна дреболия. Никоя жена в Съмърсайд нямаше по-хубави бижута… Е, вече ще трябва да ги предам на Сибил.
— А какво ще кажете за поемите на Милтън? — дяволито попита Анн.
— Поемите на Милтън ли?… А, да! Поемите не бяха на Милтън, на Тенисън бяха. Уважавам Милтън, но не мога да понасям Алфред — прекалено е сладникав, чак да ти се доповръща! Тъкмо два стиха от него така ме вбесиха една вечер, че изстрелях книгата през прозореца. Но на следния ден я прибрах заради песента на ловджийския рог. Заради нея съм готов да простя всичко на всекиго! При това въпросната книга всъщност не падна в езерото на Джордж Кларк — това си е измишльотина на старата Праути… Да не би да си тръгвате? Защо не останете да вечеряте със самотния старец, от когото са отнели единственото му дете?
— Съжалявам, но наистина не мога, господин Уесткот — тази вечер съм длъжна да присъствам на учителския съвет.
— Е, значи ще се видим, когато Сибил се завърне. Без съмнение, ще трябва да им организирам някакво празненство. Добри ми боже, какво успокоение! И представа нямате колко щях да се намразя, ако ми се беше наложило да падна по гръб и да му кажа: „Я я взимай!“. А сега, при това положение, ми остава само да се преструвам на оскърбен и примирен, и тъжно да й дам прошка в името на бедната й майка… Ще го изиграя прекрасно! А Джарвис не бива и да заподозре. И вие няма да издадете номера, нали?
— Няма — обеща Анн.
Франклин Уесткот галантно я изпрати до вратата. Булдогът приседна на задните си лапи и излая подире й.
— И винаги помнете — тържествено довърши старецът, — че котката може да бъде одрана по повече от един начин. Можеш да го направиш и така, че животното дори да не разбере… Предайте на Ребека Дю най-топлите ми чувства. Тя е една чудесна стара котка, стига човек да знае как да я погали. И ви благодаря… Благодаря ви.
Анн се запъти към къщи. Беше мека, спокойна вечер. Мъглата се бе вдигнала, вятърът бе стихнал и бледото зеленикаво небе изглеждаше мразовито.
„А разправяха, че не познавам Франклин Уесткот — помисли си тя. — Прави бяха — не го познавах. Но пък и те не са го познавали.“
— Е, как го възприе? — изстреля Ребека Дю, тръпнеща от любопитство — през цялото време, докато Анн я нямаше, все беше като на тръни.
— Не толкова зле, в крайна сметка — поверително отвърна Анн. — Според мен с времето той ще прости на Дъви.
— Досега не съм те видяла да паднеш по гръб, госпожице Шърли — с възхищение каза Ребека Дю. — Определено имаш подход.
— „Нещо усилно, нещо извършено си струва нощния покой…“ — уморено цитира Анн, докато изкачваше трите стъпала към леглото си вечерта. „Но само да посмее още някой да ми поиска съвет дали да бяга!“
9
Откъс от писмо до Гилбърт
Утре вечер съм канена на вечеря у една видна дама от Съмърсайд. Знам, Гилбърт, знам, че няма и да ми повярваш, когато узнаеш, че се нарича Томгалън — госпожица Минерва Томгалън — ще си кажеш, че съм чела Дикенс прекалено дълго и прекалено до късно…
Скъпи мой, не се ли радваш, че фамилното ти име е Блайт? Убедена съм, че никога нямаше да реша да се омъжа за теб, ако се казваше Томгалън. Представи си само: Анн Томгалън! Не, ти дори не можеш да си го представиш!
И все пак, това е най-голямата чест, с която човек може да бъде удостоен в Съмърсайд — да бъде поканен в дома Томгалън. Тази къща няма друго име — за семейство Томгалън не съществуват условности като брястове, кестени или имения.