— Помислих, че Господ може би ще обърне повече внимание на едно писмо, отколкото на една молитва — обясни ми тя. — Толкова дълго се молих… Пък и той навярно получава твърде много молитви…
Същата вечер писах на баща й.
Преди да свърша, трябва да ти разкажа какво стана с Дъсти Милър. Преди известно време леля Кейт ми спомена, че трябвало да му намерят нов дом, понеже Ребека Дю непрекъснато се оплаквала от него, и вече наистина не можели да издържат това. И ето че миналата седмица, като се прибрах една вечер от училище, Дъсти Милър го нямаше. Леля Чати ми обясни, че са го дали на госпожа Едмъндс, чак в другия край на Съмърсайд. Малко ми домъчня — с Дъсти Милър бяхме чудесни приятели. Но си помислих, че поне Ребека Дю ще е щастлива…
Този ден Ребека я нямаше, беше отишла извън града да помага на някаква роднина да си тупа килимите. Когато привечер се върна, никой нищо не й каза. Но преди лягане започна да вика Дъсти Милър от задната веранда, и леля Кейт спокойно рече:
— Ребека, няма нужда да викаш Дъсти Милър. Няма го — намерихме му нов дом и вече няма да те притеснява.
Ако можеше, Ребека Дю със сигурност щеше да пребледнее.
Нямало го? Намерили му нов дом? Господи, и това ли нещастие! Та нали тук си е неговият дом?!
— Дадохме го на госпожа Едмъндс. Откакто дъщеря й се омъжи, тя е много самотна и сметнахме, че един хубав котарак ще й бъде добра дружинка…
Ребека Дю влезе и затръшна вратата. Изглеждаше бясна.
— Е, това вече наистина е последната капка! — рече тя.
И явно наистина беше така — не бях виждала очите й да изпускат такива гневни искри.
— Госпожо Маккумър, напускам в края на месеца. Ако ви е удобно, и по-рано.
— Но, Ребека — удивено възрази леля Кейт, — не те разбирам! Ти винаги си мразила Дъсти Милър. Нали миналата седмица каза…
— Точно така! — хапливо отвърна Ребека. — Прехвърлете всичко на моя гръб! Не се съобразявайте с чувствата ми! Оня нещастен скъп Котак! Как съм го чакала! Как съм го глезила! Колко нощи съм ставала, само за да го пусна да си влезе!… А сега да го изхвърляте ей така, зад гърба ми, без дори да се сбогуваме! При това да го дадете точно на Джейн Едмъндс, която няма да му купи и парченце черен дроб, дори да умира за това, бедното създание! Та той беше едничкото ми другарче в кухнята!
— Но, Ребека, нали ти винаги…
— Да, да, продължавайте, госпожо Маккумър! Не ме оставяйте мен и думичка да кажа! От котенце го отгледах този котарак! Грижила съм се и за здравето, и за възпитанието му. И за какво? За да може оная Джейн Едмъндс да си има добре възпитан котарак, че да й правел компания. Нищо, надявам се тя да стои навън в мразовитите вечери, както правех аз, и часове наред да го вика, вместо да го остави навън да измръзне. Но малко се съмнявам. Сериозно се съмнявам. Е, госпожо Маккумър, надявам се само следващия път, когато стане десет под нулата, да не ви измъчва съвестта. Лично аз няма и да мигна, когато това стане, но, естествено, това за никого няма значение!
— Ребека, ако само…
— Госпожо Маккумър, не съм нито червей, нито изтривалка за подметки! Нищо, това ще ми е за урок — ценен урок! Никога вече няма да си позволя да свържа чувствата си с което и да било животно. И поне да го бяхте направили честно и открито… Но така, зад гърба ми… Така да се възползвате от отсъствието ми! Не съм и чувала за подобна мръсна подлост. Но коя ли съм аз, за да очаквам някой да се съобразява точно пък с моите чувства?!…
— Ребека — отчаяно каза леля Кейт, — щом искаш Дъсти Милър да се върне, ще го върнем.
— Защо не ми го казахте по-рано? — рязко попита Ребека Дю. — Но се съмнявам. Джейн Едмъндс вече се е вкопчила в него… Дали пък ще се откаже?
— Мисля, че ще го направи — рече леля Кейт, вече напълно омекнала. — Но ако го върнем, няма да ни напускаш, нали, Ребека?
— Ще си помисля — отсече Ребека Дю с вид на човек, който прави огромно благодеяние.
На следващия ден леля Чати върна Дъсти Милър в една закрита кошница. Долових погледите, които двете с леля Кейт си размениха, след като Ребека Дю отнесе Дъсти Милър в кухнята и затвори вратата. И още се питам не беше ли всичко това един дълбоко замислен заговор от страна на вдовиците, подпомагани и поощрявани от Джейн Едмъндс…
Оттогава Ребека и дума не е изрекла против Дъсти Милър, а когато го вика преди лягане, гласът й звучи така победоносно — сякаш иска цял Съмърсайд да разбере, че Дъсти Милър се е върнал там, където му е мястото, и че тя още веднъж се е наложила над вдовиците!