— Ето още една — каза Присцила. — Слушай: „В памет на Алекзандър Рос, който почина на 22 септември 1840 г., на 43 години. В знак на уважение от този, на когото служи толкова вярно в продължение на 17 години, беше смятан за приятел, който заслужава пълно доверие и привързаност.“
— Хубава епитафия — отбеляза Анн замислено. — Не бих могла да желая по-добра. Всички сме слуги и ако фактът, че сме били предани, може честно да се напише на надгробните ни камъни, нищо повече не е нужно. Тук има един печален малък сив камък, Приси — в „памет на скъпо дете“. А там друг, „издигнат в памет на някого, който е погребан другаде“. Къде ли е този незнаен гроб? Наистина, Приси, днешните гробища са по-безинтересни от тези. Ти беше права — ще идвам тук често. Вече съм влюбена в това място. Виждам, че не сме сами — в долния край на алеята има някакво момиче.
— Да, и мисля, че е същото, което видяхме в Редмънд тази сутрин. Наблюдавам я от пет минути. Тя тръгва нагоре по алеята точно шест пъти и точно шест пъти се върна обратно. Или е страшно стеснителна, или нещо й тежи на съвестта. Хайде да отидем при нея. По-лесно е да се запознаеш с някого на гробищата, отколкото в Редмънд, струва ми се.
Тръгнаха надолу по дългата тревиста аркада към непознатата, която седеше на сива плоча под огромна плачеща върба. Тя наистина беше много хубава, с ослепителна, необикновена, омагьосваща красота. Гладката й като сатен коса блестеше като кестен, а бузите й бяха закръглени с мек, зрял цвят. Очите й бяха големи, кафяви и кадифени, под странно очертани черни вежди, а извитата й уста беше червена като роза. Носеше елегантен кафяв костюм, под който надничаха две много модерни малки обувки. А шапката й от бледорозова слама, в която бяха заплетени златнокафяви макове, имаше неуловимия, безпогрешен вид, който навежда на мисълта за „творение“ на майстор шапкар. Изведнъж Присцила изпита неудобството, че собствената й шапка е скалъпена от галантериста в магазина на селото й, а Анн се питаше дали блузата, която си беше ушила сама и която госпожа Линд беше дооправила, не изглежда провинциална до елегантния тоалет на непознатата. За момент и на двете момичета им се прииска да тръгнат обратно.
Но вече бяха спрели, обърнати към сивата плоча. Бе твърде късно за отстъпление. Момичето с кафявите очи разбра, че идват да си поговорят с нея. Тя веднага скочи и тръгна към тях с протегната ръка и с весела, дружелюбна усмивка, без следа от стеснителност или гузна съвест.
— О, искам да знам кои сте вие двете — възкликна въодушевено. — Умирам от любопитство. Тази сутрин ви видях в Редмънд. Кажете, не беше ли ужасно там? В онзи миг ми се щеше да си бях останала у дома и да бях се омъжила.
Анн и Присцила избухнаха в смях от неочаквания обрат. И момичето с кафявите очи се разсмя.
— Наистина. Щях да го направя, знаете ли? Елате да седнем на този надгробен камък и да се запознаем. Няма да е трудно. Зная, че ще си допаднем — разбрах го веднага, щом ви видях в Редмънд тази сутрин. Толкова ми се искаше просто да дойда и да ви прегърна и двете.
— Защо не го направи? — попита Присцила.
— Защото просто не можех да се реша. Никога не съм могла да вземам решения. Винаги съм измъчвана от нерешителност. Щом реша да направя нещо, чувствам с цялото си същество, че вероятно друг подход ще е правилният. Лош късмет, но съм родена такава и няма смисъл да ме обвинявате за това, както правят някои хора. Затова не можех да се реша да ви заговоря, макар че много ми се искаше.
— Мислехме, че си твърде стеснителна — каза Анн.
— Не, не, скъпа. Срамежливостта не е сред многото недостатъци — или добродетели — на Филипа Гордън — за по-кратко, Фил. Наричайте ме Фил. Е, как се титулувате вие?
— Тя е Присцила Грант. — Анн посочи с пръст приятелката си.
— А тя е Анн Шърли — отвърна й със същото Присцила.
— И двете сме от Острова — казаха в един глас.
— Аз съм родом от Болинбрук, Нова Скотия — отвърна Филипа.
— Болинбрук ли? — възкликна Анн. — Ами аз съм родена там.
— Наистина ли? Тогава и ти си Синьоноска, жителка на Нова Скотия.
— Не, не е така — възрази Анн. — Кой казваше, че ако човек е роден в обор, това не го прави кон? Аз съм Островитянка до мозъка на костите си.