— Никого от двамата ли не обичаш? — попита Анн колебливо. Не й бе лесно да говори с непозната за великото тайнство и промяна в живота.
— За бога, не. Аз не мога да обичам никого. Вината не е моя. Освен това, нямаше да искам. Да си влюбен, те прави същински роб, мисля. И би дало на мъжа възможност да те наранява. Страхувам се, че е така. Не, не, Алек и Алонзо са две мили момчета и аз ги харесвам и двамата, но всъщност не знам кого обичам повече. Това е бедата. Алек е по-хубав, разбира се, а аз просто не мога да се омъжа за мъж, който не е хубав. Той е с добър характер, има прекрасна къдрава коса. Май е твърде съвършен — не би ми харесал съпруг, у когото не бих открила недостатък.
— Тогава защо не се омъжиш за Алонзо? — попита Присцила сериозно.
— Като си помисля — да се омъжа за мъж с име Алонзо! — каза Фил скръбно. — Не бих го понесла. Но той има класически нос, утеха в семейството е да има нос, на който да се разчита. Не мога да се доверя на моя. Аз обожавам хубавите носове. Твоят нос е страшно хубав, Анн Шърли. Ако можех да постъпя с носовете, както с шапките — да ги изправя един до друг, да затворя очи и да мушна с иглата — щеше да бъде много лесно.
— Как се почувстваха Алек и Алонзо, когато замина? — попита Присцила.
— Те все още се надяват. Казах им да чакат, докато взема решение. И двамата ме боготворят. Междувременно смятам добре да се позабавлявам. Очаквам да се появят купища мои обожатели в Редмънд. Не мога да бъда щастлива, ако ги нямам. Но не мислите ли, че първокурсниците са твърде обикновени? Видях само един наистина хубав сред тях. Той си тръгна преди да дойдете вие. Чух приятеля му да го нарича Гилбърт. Приятелят му имаше очи, които стърчаха напред. Не си тръгвате, момичета, нали?
— Мисля, че трябва — каза Анн доста студено. — Става късно, а имаме работа.
— Но и двете дойдохте да ме видите? — попита Филипа, стана и ги прегърна. — Позволете ми да ви идвам на гости. Искам да сме приятелки. Такова впечатление ми направихте. Не съм ви отблъснала с моето лекомислие, нали?
— Не съвсем — разсмя се Анн, като отговори сърдечно на ръкостискането на Фил.
— Защото не съм и наполовина толкова глупава, колкото изглеждам външно. Просто приемете Филипа Гордън такава, каквато я сътворил Бог, с всичките й недостатъци, и смятам, че ще я харесате. Не е ли приятно място това гробище? Бих желала да ме погребат тук. Тук има един гроб, който не видях преди — онзи с желязната ограда — о, момичета, вижте — на камъка пише, че това е гробът на флотски курсант, убит в битката между „Шенън“ и „Чесапийк“.
Анн спря до оградата и погледна изтъркания камък, като пулсът й се учести от неочаквано вълнение. Старото гробище с надвисналите клони на дървета и дългите арки от сянка изчезна от погледа й. Тя видя пристанището на Кингспорт отпреди един век. От мъглата бавно изплува една голяма фрегата, прекрасна с „падащата звезда върху флага на Англия“. Зад нея идваше друга, със застинали героични очертания, а обвит в своя флаг на звезди, на квартердека, лежеше неустрашимият Лорънс. Пръстът на времето беше върнал назад неговите страници и това беше „Шенън“, който триумфално плаваше към брега с трофея си „Чесапийк“.
— Върни се, Анн Шърли, върни се — разсмя се Филипа и я дръпна за ръката. — Ти си на сто години отдалечена от нас. Ела си обратно.
Анн се завърна с въздишка, очите й светеха с мек блясък.
— Винаги съм обичала тази стара история — каза тя. — И макар англичаните да са спечелили победа, мисля, че я обичам заради смелия победен командир. Този гроб сякаш приближава случилото се и го прави толкова реално. Този нещастен малък юнкер е бил само на осемнайсет години. Той е „умрял от неизлечимите си рани, получени в храбра битка“ — така пише в епитафията му. Какво повече би могъл да желае един войник.
Преди да си тръгне, Анн откопча малкото букетче лилави теменуги, които носеше, и леко ги хвърли върху гроба на момчето, загинало в големия морски двубой.
— Е, какво мислиш за новата ни приятелка? — попита я Присцила, когато Фил си тръгна.
— Харесва ми. В нея има нещо обичливо, въпреки цялата й вятърничавост. Вярвам, както и тя самата казва, че не е и наполовина толкова глупава, колкото изглежда. Тя е мило момиченце, жадуващо за целувки. И не знам дали някога наистина ще порасне.