— И на мен ми харесва — каза Присцила решително. — Говори за момчета толкова много, колкото Руби Гилис. Но когато слушам Руби, винаги се дразня или ми прилошава, докато с Фил е весело. Защо е така?
— Има разлика — каза Анн замислено. — Струва ми се, защото Руби е наистина преднамерена относно момчетата. Тя си играе на любов и ухажване. Освен това, усещаш, че когато се хвали с ухажорите си, го прави, за да ти втълпи, че нямаш и наполовина колкото нея. А когато Фил говори за обожателите си, сякаш става дума само за приятели. Дори Алек и Алонзо — никога няма да мисля за тези две имена поотделно — са за нея само двама приятели в игрите, които искат тя да си играе с тях цял живот. Радвам се, че я срещнахме. Мисля, че днес следобед засадих едно мъничко стръкче душа в почвата на Кингспорт.
Пета глава
През следващите три седмици Анн и Присцила продължиха да се чувстват като чужденки в чужда страна. После изведнъж всичко сякаш си дойде на мястото — Редмънд, професорите, лекциите, студентите, учението, светските контакти. Животът отново стана равномерен, вместо да е сглобен от различни парчета. Първокурсниците, вместо да бъдат сбирка от личности, които нямат нищо общо помежду си, се оказаха сплотен клас, с дух на един клас, интереси на един клас, антипатии на един клас и амбиции на един клас. Те спечелиха годишното „Състезание по изкуствата“ срещу второкурсниците и по този начин — уважението на всички класове и едно огромно, даващо им увереност в себе си самочувствие. През последните три години второкурсниците бяха печелили в „състезанието“. Тазгодишната победа, която първокурсниците прибавиха към знамето си, беше приписана на стратегическото ръководство на Гилбърт Блайт, който бе начело на кампанията и измисли нова тактика, която изстреля първокурсниците към върха на триумфа. За награда той бе избран за председател на Клуба на първокурсника, почетна и отговорна длъжност, към която се стремяха мнозина. Той беше поканен да се присъедини и към „Ламбите“ — на жаргона на Редмънд съкращение на „Ламбда Тета“ (неформално студентско общество) — рядко оказвана чест на първокурсник. Като предварително изпитание трябваше да дефилира по главните търговски улици на Кингспорт цял ден, с боне за слънце на главата и препасан с широка кухненска престилка, разточително щампована с цветя от калико. Правеше го с радост, като сваляше бонето си с изтънчен маниер, когато срещнеше познати дами. Чарли Слоун, който не беше поканен в Клуба на „Ламбите“, каза на Анн, че не вижда как Блайт се е решил да го направи и че той, от своя страна, никога не би се унижил така!
— Представи си Чарли Слоун с „каликяна“ престилка и „слънчево буне“ — кискаше се Присцила. — Би изглеждал точно както старата си баба Слоун. А Гилбърт приличаше много повече на мъж с тях, отколкото с обичайните си одежди.
Анн и Присцила се озоваха в центъра на светския живот в Редмънд. Това стана бързо и до голяма степен благодарение на Филипа Гордън. Филипа беше дъщеря на богат и известен човек и принадлежеше към старо и знатно семейство „сини носове“. Това, заедно с красотата и чара й — чар, признаван от всички, които я срещнеха — веднага отваряше пред нея вратите на всички клики, клубове и класове в Редмънд. А където ходеше тя, ходеха Анн и Присцила. Тя беше предана малка душа, напълно лишена от какъвто и да е снобизъм. „Обичайте ме, обичайте ме, приятели“ сякаш беше нейното подсъзнателно мото. Без никакво усилие тя ги въвеждаше във все по-разширяващия се кръг от запознанства. Двете момичета от Авонлий намираха, че много лесно си проправят пътека в светския живот на Редмънд и това беше приятно, за завист и почуда от страна на другите първокурснички, които без подкрепата на Филипа бяха обречени да останат в периферията на събитията през първата си година в колежа.
За Анн и Присцила, с техните по-сериозни възгледи за живота, Фил оставаше забавната, мила кукла от първата им среща. И все пак, както беше казала самата тя, имаше „купища“ мозък. Кога и къде намираше време да учи бе загадка, защото сякаш непрекъснато се нуждаеше от някакво „забавление“ и домът й вечер винаги бе претъпкан с посетители. Тя имаше колкото й душа иска „обожатели“, девет десети от първокурсниците и голяма група от всички други класове си съперничеха за усмивките й. Беше наивно очарована от всичко това и щастливо докладваше за всяко свое ново завоевание на Анн и Присцила, с коментари, от които страшно биха почервенели ушите на нещастните любовници.