— Изглежда, Алек и Алонзо все още нямат сериозни съперници — отбеляза Анн, за да я подразни.
— Нито един — съгласи се Филипа. — Всяка седмица пиша и на двамата и им разказвам всичко за моите млади мъже тук. Сигурна съм, че се забавляват. Но, разбира се, не мога да имам онзи, когото харесвам най-много. Гилбърт Блайт не ме забелязва, освен когато ме поглежда, сякаш съм някое хубаво малко коте, което би желал да погали. Зная много добре причината. Имам основание да ти се разсърдя, кралице Анн. Наистина, би трябвало да те мразя, а вместо това безумно те обичам и се чувствам зле, ако не те виждам всеки ден. Ти се различаваш от всички момичета, които някога съм познавала. Когато ме погледнеш по определен начин, усещам какво незначително, лекомислено малко зверче съм и копнея да бъда по-добра, по-умна и по-силна. След това вземам добри решения. Но първото добре изглеждащо мъжленце, което ми се изпречи на пътя, ми ги избива от главата. Не е ли прекрасен животът в колежа? Толкова е смешно, като си помисля, че през онзи първи ден го мразех. Но ако не бях дошла, можеше никога да не се запозная с теб. Анн, моля те, повтори ми пак, че ме обичаш поне малко. Копнея да го чуя.
— Обичам те много — и мисля, че си едно мило, сладко, възхитително, копринено, малко коте без нокти — разсмя се Анн. — Но не разбирам кога изобщо намираш време да си учиш уроците.
Фил сигурно намираше време, защото напредваше успешно по всички предмети през годината. Дори вечно киселият стар професор по математика, който мразеше учениците от смесените училища и категорично се противопоставяше на приемането им в Редмънд, не можа да я постави на място. Тя беше първа по успех сред първокурсничките по всички предмети, освен по английски, където Анн Шърли я оставяше далече зад себе си. Самата Анн намираше учението през първата година за лесно, до голяма степен благодарение на усилената работа, която тя и Гилбърт бяха свършили през последните две години в Авонлий. Затова й оставаше повече време за светски живот, на което се наслаждаваше най-пълно. Но нито за миг не забравяше Авонлий и приятелите си там. За нея най-щастливите мигове всяка седмица бяха, когато пристигаха писма от дома. Чак когато получи първите си писма, тя започна да мисли, че някога Кингспорт ще й хареса или че ще се почувства там у дома си. Преди писмата Авонлий й се струваше на хиляди мили далеч. Писмата го приближиха и свързаха стария живот с новия толкова здраво, че заприличаха на едно цяло, вместо две безнадеждно откъснати едно от друго съществувания. Първата пратка съдържаше шест писма: от Джейн Андрюс, Руби Гилис, Дайана Бари, Марила, госпожа Линд и Дейви. Писмото на Джейн беше калиграфски изработено, всяко „т“ беше красиво зачертано и над всяко „и“ имаше акуратна точка, но нямаше нито едно интересно изречение. Тя не споменаваше училището, за което Анн очакваше да чуе с нетърпение, не отговаряше на нито един от въпросите, които Анн й беше задала в своето писмо. Но разказваше на Анн с подробности колко дантели беше изплела напоследък, какво беше времето в Авонлий, как ще си ушие роклята, как се чувстваше при главоболие. Руби Гилис беше написала сантиментално послание със съжаление за отсъствието на Анн, уверяваше я, че липсва страшно на всички във всичко, питаше я какви са „хората“ в Редмънд, а останалото беше сърцераздирателен разказ за преживелиците й с многобройните й обожатели. Беше глупаво, безполезно писмо и Анн би се смяла много, ако не беше послеписът. „Гилбърт, изглежда, се забавлява в Редмънд, ако се съди по писмата му“, пишеше Руби. „Не мисля, че Чарли е толкова очарован.“
Значи Гилбърт пишеше на Руби! Много добре. Той имаше пълно право, разбира се. Само че…! Анн не знаеше, че първо Руби му беше писала и че Гилбърт й беше отговорил просто от учтивост. Тя захвърли писмото на Руби с презрение. Но беше необходимо цялото жизнерадостно, изпълнено с новини, прекрасно писмо на Дайана, за да притъпи жилото на послеписа на Руби. Писмото на Дайана беше претъпкано надлъж и нашир с интересни теми и Анн почти се почувства пак в Авонлий, докато го четеше. Писмото на Марила беше доста оскъдно и безцветно, сурово невинно откъм клюки или емоции. Но въпреки това писмото донесе за Анн полъха на здравословния, прост живот в Грийн Гейбълс, с вкуса на вековен мир и непреходната обич, която я чакаше там. Писмото на госпожа Линд беше пълно с църковни новини.
В днешно време май само глупаци стават свещеници, пишеше тя с огорчение. Какви кандидати са ни пратили и какво проповядват! Половината са лъжи и, още по-лошо, не звучат по канона. Сегашният ни пастор е най-лошият от всичките.