Искам да ти кажа какво стана в деня, когато ни посети пасторът. Най-смешното нещо, което някога съм виждала. Казах на Марила: „Ако Анн беше тук, щеше много да се смее“. Дори Марила се смя. Знаеш ли, той е нисък, дебел мъж с криви крака. Онази стара свиня на господин Харисън — онази голямата, високата — отново беше дошла насам този ден и нахлу в двора ни, влязла през задната врата, без да знаем, и беше тук, когато пасторът се появи на входа. Свинята диво се втурна да излезе, но нямаше откъде да мине, освен между кривите му крака. Оттам и мина, но понеже беше толкова голяма, а свещеникът толкова дребен, тя го вдигна и го отнесе навън. Докато Марила и аз стигнем до вратата, шапката и бастунът му отхвърчаха в различни посоки. Никога няма да забравя как изглеждаше. А онова нещастно прасе беше изплашено до смърт. Предполагам, прасето е помислило, че го яха дяволът и че ще го отнесе. Слава богу, близнаците не бяха тук. Нямаше да е добре да видят пастора в такова непристойно положение. Точно преди да стигнат до потока, пасторът скочи или падна. Свинята се втурна през потока като луда и се скри в гората. Марила и аз изтичахме долу и помогнахме на пастора да стане и да си изтупа сакото. Не беше наранен, но беше бесен. Сякаш държеше отговорни за случилото се Марила и мен, въпреки че му обяснихме, че свинята не е наша. Цяло лято се заяждаше с нас. Всъщност, защо дойде откъм задната врата? Господин Алън никога не би го направил. Ще мине доста време, докато си намерим човек като господин Алън. Но нека да не пророкуваме. Нямаме ни вест, ни кост от свинята оттогава, вярвам, че повече няма да я видим.
Сега в Авонлий е доста спокойно.
Дейви се държи доста добре, откакто ти замина. Един ден той беше лош и Марила го наказа да носи престилката на Дора цял ден, а после той отиде и отряза всички престилки на Дора. Аз го нашляпах, но после той гони петела ми до смърт.
Не се претоварвай с учене, непременно си слагай зимното бельо, когато стане студено. Марила много се безпокои за теб, но аз й говоря, че си много по-разумна, отколкото си мислех, и че ще се справиш.
Писмото на Дейви беше трогателно с правописа и оплакванията си:
Скъпа анн, моля те пиши и кажи на марила да не ме връзва за перилоту на моста когато ходя да ловя риба, момчетата ми се смеят за това. Ужасно съм самотен тук без теб но в училище е много веселу. Джейн Андрюс е по-строга от теб. Сношти уплаших госпожа Линд с фенер от тиквена кора. Тя страшну се разяри и каза, че е бясна задето гоних петела й из двора докато умриа. Не исках да умре. Защо умря, анн, искам да знам. Госпожа Линд го хвърли в кочината. можише да го продаде на господин Блеър. господин Блеър дава по 50 центъ за хубави умрели петли. Чух госпожа Линд да моли пастора да се моли за нея. Какво толкова лошо е направила, анн, искам да знам. Имам си хвърчило с чудесна упашка, Анн. Милти болтър ми разказа страшна история вчера в училище. Истина е. старият Джо Моузи и Леон играели на карти една нош миналата седмица в гората. Картите били на един пън и един голям черен човек по-висок от дърветата дошъл и грабнал картите и пъна и изчезнал с гръмутевичен шум. Обзалагам се, че са били уплашени. Милти казва че черният мъж бил дяволът, той ли е бил, анн, искам да знам. Господин кимбъл в спенсървейл е много болен и трябва да отиде в болницата, моля да ме извиниш докато попитам марила дали съм го написал правилно. Марила казва че той трябвало да отиде в приут а не на другото място. Той си въобразява, че в него има змия, какво е да имаш змия в себе си, анн. Искам да знам. госпожа Лорънс била също болна, госпожа Линд казва че цялата работа е, че тя мисли твърде много за вътрешностите си.
— Чудя се — каза Анн, докато сгъваше писмата — какво би си помислила госпожа Линд за Филипа.
Шеста глава
— Какво ще правите днес, момичета? — попита Филипа, като изникна в стаята на Анн един съботен следобед.
— Отиваме на разходка в парка — отговори Анн. — Има нещо във въздуха, което влиза направо в кръвта ми и кара душата ми да ликува. Времето е чудесно за парка и боровете.
— „Ние“ включва ли някой друг, освен теб и Присцила?
— Да, включва Гилбърт и Чарли, много ще се радваме, ако включи и теб.
— Но — отвърна Филипа тъжно, — ако дойда, ще бъда петото колело, а това е нещо нечувано досега за Филипа Гордън.
— Е, новите преживявания разширяват кръгозора. Ела и ще можеш да съчувстваш на всички нещастници, на които често им се случва да бъдат пето колело. Но къде са всичките ти жертви?
— Уморих се от тях и просто днес не ми се ще да ме безпокоят. Впрочем, чувствам се малко тъжна. Миналата седмица писах на Алек и Алонзо. Сложих писмата в пликове и ги адресирах, но не ги залепих. Онази вечер стана нещо смешно. Така е, за Алек би било смешно, но не и за Алонзо. Бързах, затова грабнах писмото за Алек — както си мислех — извадих го от плика и надрасках един послепис. После изпратих и двете писма. Получих отговора на Алонзо тази сутрин. Момичета, сложила съм послеписа в неговото писмо и той беше бесен. Разбира се, ще го преживее — не ме е грижа, ако не успее — но това ми развали деня. Затова си рекох да дойда при вас, моите любимки, за да се поразсея. След като започне футболният сезон, няма да имам нито един свободен съботен следобед. Обожавам футбола. Имам най-разкошните шапка и пуловер на райета с цветовете на отбора на Редмънд, ще ги нося на мачовете. Знаете ли, че този ваш Гилбърт е избран за капитан на футболния отбор на първокурсниците?