— Ако можех, щях да махна всичко от живота ти, освен радостите и удоволствията, Анн — каза Гилбърт с тон, който означаваше „опасност отпред“.
— Това би било неразумно — отвърна Анн припряно. — Сигурна съм, че животът не може правилно да се развива без някои изпитания и мъки — макар че го признаваме само когато се чувстваме доста добре. Ела, другите са стигнали до павилиона и ни викат.
Всички седнаха в малкия павилион, за да наблюдават есенния залез, обагрен в тъмночервен огън и бледо злато. Отляво се намираше Кингспорт, покривите и шпиловете му бяха забулени във виолетов дим. Отдясно беше пристанището, напръскано с розови и меднокафяви петна, простряно в светлината на залеза. Пред тях водата трептеше, гладка като коприна и сребърносива, а отвъд оголения остров Уилям стърчеше над мъглата, пазеше града като мощен булдог. Светлината на фара му проблясваше в мъглата като злокобна звезда.
— Виждали ли сте някога място с подобно излъчване? — попита Филипа. — Не искам точно остров Уилям, но съм сигурна, че мога да го получа. Вижте онзи часовой на кулата на форта, точно до знамето. Не изглежда ли сякаш излязъл от романс?
— Като говорим за романси — каза Присцила, — търсихме пирен, но, разбира се, не намерихме. Твърде късно е за сезона.
— Пирен! — възкликна Анн. — Нали пиренът не расте в Америка?
— Има само две места на целия континент, където вирее — каза Фил. — Едното е тук, в парка, а другото е някъде в Нова Скотия, забравила съм точно къде. Известният полк от планинци, черната стража, е лагерувал тук една година и когато през пролетта мъжете изтърсвали сламениците си, няколко семена пирен пуснали корени тук.
— О, колко прекрасно! — каза Анн очаровано.
— Хайде да се приберем у дома по булевард „Спофърд“ — предложи Гилбърт. — Можем да разгледаме всички „красиви къщи, обитавани от богатите благородници“. Булевард „Спофърд“ е най-изисканата жилищна улица в Кингспорт. Никой не може да строи къща на нея, ако не е милионер.
— О, хайде — каза Фил. — Има едно страхотно местенце, което искам да ти покажа, Анн. То не е построено от милионер. То е веднага след парка и вероятно е израснало, докато булевард „Спофърд“ е бил още селски път. Израснало е — не е било построено! Не ме интересуват къщите на булеварда. Те са чисто нови и с твърде много стъклени повърхности. Но това местенце е мечта. А името му… Но почакайте да видите.
Те го видяха, докато се изкачваха по осеяния с борове хълм откъм парка. Точно на билото, където булевард „Спофърд“ постепенно се стопяваше до обикновен път, имаше малка бяла дървена къща с по няколко бора от двете й страни, протегнали клоните си закрилнически над ниския й покрив. Беше покрита с червени и златни асми, през които надничаха прозорците й със зелени капаци. Пред нея имаше малка градинка, заобиколена от ниска каменна ограда. Въпреки че беше октомври, градината беше все още очарователна с милите си, старомодни, неземни цветя и храсти — сладък глог, катриника, лечебна върбинка, игловръх, петунии, невени и хризантеми. Малка тухлена пътечка, подредена във формата на рибена кост, водеше от портата до входната врата. Цялото място можеше да бъде пренесено от някое отдалечено село. Но в него имаше нещо, което правеше съседния, големия, заобиколен от морава палат на краля на тютюна, да изглежда недодялан, показен и безвкусен. Както бе казала Фил, имаше разлика между роден и направен.
— Това е най-милото кътче, което някога съм виждала — въздъхна Анн. — Събужда една от старите ми, прекрасни, странни болки. То е по-хубаво и по-чудато дори от каменната къща на госпожица Лавендар.
— Обърнете специално внимание на името — каза Фил. — Погледнете — с бели букви, около арката над портата. „Дом на Пати“. Не е ли страхотно?
— Имаш ли представа коя е Пати? — попита Присцила.
— Открих, че името на старата дама, която е собственицата, е Пати Спофърд. Тя живее тук с племенницата си, живеят тук от стотици години, повече или по-малко — може би малко по-малко, Анн. Преувеличението просто е полет на поетичната фантазия. Разбрах, че богати хора много пъти са се опитвали да купят имота — сега струва малко състояние, но „Пати“ не желае да продава при никакви обстоятелства. А зад къщата има ябълкова градина — ще я видите, когато повървим още малко — истинска ябълкова градина на булевард „Спофърд“.