— Довечера ще сънувам „Дома на Пати“ — каза Анн. — Чувствам се като част от него. Чудя се дали някога ще имаме късмет да видим и вътрешността му.
— Няма изгледи — каза Присцила.
Анн се усмихна загадъчно.
— Наистина. Но вярвам, че ще стане. Имам предчувствие, че предстои по-близко запознанство между „Дома на Пати“ и мен.
Седма глава
Първите три седмици в Редмънд изглеждаха дълги, но остатъкът от семестъра отлетя като миг. Докато се осъзнаят, студентите от Редмънд се озоваха в мелачката на коледните изпити, като излязоха оттам повече или по-малко успешно. Честта да бъдат начело по успех в класовете на първокурсниците се поделяше между Анн, Гилбърт и Филипа; Присцила се справяше много добре; Чарли Слоун премина на задоволително ниво и се държеше толкова самодоволно, сякаш беше пръв по успех.
— Не мога да повярвам, че утре по това време ще бъда в Грийн Гейбълс — каза Анн вечерта, преди да отпътуват. — А ти, Фил, ще бъдеш в Болинбрук с Алек и Алонзо.
— Копнея да ги видя — призна Фил, докато гризеше шоколада си. — Те наистина са мили момчета. О, чудесно ще прекарам празниците. Ще има безкрайни танци, разходки, веселба. Няма да ти простя, кралице Анн, че не идваш с мен у дома за празниците.
— Фил, беше мило да ме поканиш, а и бих искала някой ден да посетя Болинбрук. Но тази година не мога. Трябва да си отида у дома. Не знаеш как копнее сърцето ми за там.
— Няма да имаш много време — каза Фил презрително. — Ще има една-две сбирки по бродерия, предполагам. И всички стари клюкарки ще те одумват в лицето ти и зад гърба ти. Ще умреш от самота, дете.
— В Авонлий ли? — каза Анн развеселена.
— А ако дойдеш с мен, ще прекараш времето великолепно. Болинбрук ще се ококори, като те види, кралице Анн — косата, маниера ти, всичко! Ти си толкова различна. Ще имаш голям успех — а аз ще се грея на отразената ти светлина — „не розата, а близо до розата“. Ела, Анн.
— Светските ти завоевания са ослепителни, Фил, но аз ще нарисувам нещо свое. Отивам си у дома в стара фермерска къща в провинцията, някога била зелена, сега доста избледняла, сред градина с ябълкови дървета без листа. Под нея има поток и гора от декемврийски ели, където съм чувала да свирят дъждове и ветрове. Наблизо има езеро, което сега е сиво и мрачно. В къщата има две застаряващи дами, едната висока и слаба, другата ниска и дебела. Има и двама близнака, единият — съвършен образец, а другият — това, което госпожа Линд нарича „бич божи“. Има една малка стая на горния етаж, където живеят старите мечти, и голямо, великолепно пухено легло, почти върха на лукса след дюшека на квартирата. Харесва ли ти моята картина, Фил?
— Изглежда доста скучна — каза Фил и направи гримаса.
— Забравих това, което преобразява всичко — отвърна меко Анн. — Там има обич, Фил — искрена и нежна обич, каквато няма да намеря другаде по света — обич, която ме очаква. Това прави от картината ми шедьовър, макар цветовете да не са много ярки.
Фил се изправи, хвърли кутията с бонбони, отиде при Анн и я прегърна.
— Анн, бих искала да съм като теб — каза тя трезво.
На другия ден вечерта Дайана посрещна Анн на гарата в Кармъди и отпътуваха заедно за дома. Грийн Гейбълс изглеждаше празнично, когато поеха нагоре по пътя. Всички прозорци бяха осветени на тъмния фон на Омагьосаната гора. А в двора имаше открит огън с две весели малки фигури, които танцуваха около него. Една от тях нададе нечовешки рев, когато двуколката зави под тополите.
— Дейви го смята за индиански боен вик — каза Дайана. — Научил го е от ратая на господин Харисън и го упражняваше, за да те поздрави. Госпожа Линд каза, че е изръфал нервите й; промъква се зад нея и изкрещява с всичка сила. Беше твърдо решил да запали огън на открито за теб. От две седмици събира сухи съчки и вади душата на Марила да му позволи да сипе малко керосин върху тях, усеща се по миризмата, макар госпожа Линд да повтаряше, че Дейви ще подпали всички.
Анн вече беше слязла от двуколката и Дейви прегръщаше коленете й в екстаз, дори Дора увисна на ръката й.
— Огънят е екстра, нали, Анн? Нека ти покажа как да го стъкваш — виж искрите. Направих го за теб, Анн, щото толкова се радвах, че си идваш у дома.