Гилбърт също преследваше с пълна сила една стипендия, но намираше достатъчно време за чести посещения на булевард „Сейнт Джон“, трийсет и осем. Той придружаваше Анн на почти всички изяви в колежа и тя знаеше, че клюкарите в Редмънд свързват имената им. Анн се ядосваше, но беше безпомощна. Не можеше да отблъсне стар приятел като Гилбърт, особено когато той бе израснал неочаквано умен и способен, както му подобаваше в опасното обкръжение на не един младеж от Редмънд, който с удоволствие би заел мястото му до стройната, червенокоса студентка в смесен клас, чиито сиви очи бяха очарователни като звезди — вечерници. Анн не бе заобиколена от тълпата доброволни жертви, които кръжаха около Филипа при победоносния й поход през първата учебна година. Но имаше един върлинест, акъллия първокурсник, един весел, малък и закръглен второкурсник и един висок, начетен третокурсник, които обичаха да посещават булевард „Сейнт Джон“, трийсет и осем, и да разговарят с Анн за „-ологии“ и „-изми“, както и на по-леки теми в обсипания с възглавници салон на тази резиденция. Гилбърт не харесваше нито един от тях и много внимаваше да не даде предимство на никого от тях за ненавременна изява на истинските им чувства към Анн. За нея той отново бе станал момчето приятел от дните в Авонлий и като такъв можеше да се противопостави на всеки влюбен ерген, който увеличаваше шансовете си срещу него. Анн често признаваше, че няма по-подходящ за компания от Гилбърт. Тя се радваше, че той бе изоставил всички глупави идеи — макар да прекарваше доста време в тайни догадки за причината.
Само един неприятен инцидент помрачи зимата. Една вечер Чарли Слоун, забоден като игла на една от най-обичаните възглавници на госпожица Ада, попита Анн дали ще обещае „да стане госпожа Чарли Слоун някой ден“. След като дойде на себе си от усилията на пълномощничката на Били Андрюс, това не бе така съкрушително за романтичната й душа. Но със сигурност беше още едно разочарование. Беше ядосана, защото знаеше, че никога не бе насърчавала Чарли да смята възможно подобно нещо. Но какво ли можеш да очакваш от един Слоун, както би попитала с презрение госпожа Рейчъл Линд? Чарли, чиито пози, тон, вид, думи направо бяха пропити със слоунизъм. Той я удостояваше с велика чест — нямаше никакво съмнение. И когато Анн, напълно безчувствена към тази чест, му отказа, колкото деликатно и внимателно можеше — защото дори един Слоун имаше чувства, които не трябваше да бъдат прекомерно наранявани — слоунизмът пак се появи. Чарли със сигурност не приемаше отказа на Анн. Вместо това той се ядоса и го показа. Каза две-три отвратителни неща. Анн избухна и му отвърна с остра реч, чиято язвителност проби дори Слоунския щит на Чарли и постигна бърз ефект. Той грабна шапката си и изскочи от къщата с тъмночервено лице. Анн се втурна нагоре по стълбите, като на два пъти падна върху възглавниците на госпожица Ада, и се хвърли на леглото си, обляна в сълзи от унижение и ярост. Наистина ли беше паднала толкова ниско, че да спори с един Слоун? Можеше ли казаното от Чарли Слоун да я ядоса? О, това наистина беше падение — дори по-лошо, отколкото да бъде съперничка на Нети Блюет!
— Бих желала никога повече да не ми се налага да виждам това ужасно същество — хлипаше тя отмъстително във възглавниците си.
Но не можеше да избегне срещите с него. Оскърбеният Чарли се стараеше да не са близо един до друг. Оттогава възглавниците на госпожица Ада бяха спасени от набезите му, а когато срещнеше Анн на улицата или в залите на Редмънд, се покланяше с напълно скован маниер. Обтегнатите отношения между двамата стари съученици продължиха почти година! После Чарли прехвърли опустошителните си страсти върху една закръглена, розовобуза, чипоноса, синеока и дребна второкурсничка, която ги оцени по достойнство, вследствие на което той прости на Анн и отново благоволи да бъде любезен с нея.
Един ден Анн връхлетя развълнувано в стаята на Присцила.
— Прочети това — извика и й хвърли едно писмо. — От Стела е. И тя ще дойде в Редмънд догодина. Идеята е прекрасна, ако успеем да я осъществим. Ще можем ли, Прис?