— Присцила — прошепна Анн. — Смяташ ли за възможно да наемем „Дома на Пати“?
— Не — твърдо заяви Присцила. — Твърде хубаво ще е, за да е истина. В днешно време приказките не се сбъдват. Разочарованието ще бъде твърде голямо, за да го понесем. Сигурно ще поискат повече, отколкото можем да дадем. Спомни си, това е булевард „Спофърд“.
— Трябва да разберем — каза Анн решително. — Твърде късно е за посещения тази вечер, но ще дойдем утре. О, Прис, само ако можехме да имаме това прекрасно местенце! Винаги съм чувствала, че съдбата ми е свързана с „Дома на Пати“, откакто го видях за пръв път.
Десета глава
На другия ден вечерта те крачеха решително по пътеката във форма на рибя кост през мъничката градинка. Априлският вятър изпълваше боровете с птичия си рефрен, а горичката беше оживена от червеношийки — големи, пухкави, жизнерадостни, кръжаха напето около пътеките. Момичетата позвъниха на вратата, посрещна ги мрачна стара прислужница. От вратата се влизаше направо в огромна всекидневна, където пред веселия огън седяха две други дами, също мрачни и стари. Нямаше друга разлика между тях, освен че едната изглеждаше на седемдесет, а другата на петдесет. И двете имаха изумително светлосини очи зад очилата със стоманени рамки; и двете носеха боне и сив шал; и двете плетяха, без да бързат и без да спират; и двете се обърнаха спокойно и погледнаха безмълвно момичетата; зад всяка от тях лежеше по едно бяло порцеланово куче на кръгли зелени петна, зелен нос и зелени уши. Тези кучета веднага грабнаха въображението на Анн. Приличаха й на две божества близнаци, пазители на „Дома на Пати“.
Няколко минути никой не проговори. Момичетата бяха твърде нервни и не намираха думи, а нито старите дами, нито порцелановите кучета изглеждаха склонни да разговарят. Анн огледа стаята. Друга врата излизаше направо в боровата горичка и червеношийките смело идваха до прага й. Подът беше осеян с кръгли плетени килимчета, каквито и Марила правеше в Грийн Гейбълс, но се смятаха демоде дори в Авонлий. Но ето че ги имаше и на булевард „Спофърд“! Голям полиран часовник тиктакаше силно и тържествено. Над камината имаше чудесни малки шкафчета, зад стъклените им врати проблясваха странни порцеланови съдове. Стените бяха облепени с тапети на старомодни щампи и силуети. В единия ъгъл една стълба се извиваше нагоре, а на първия й нисък завой имаше продълговат прозорец с приканващо място за сядане. Бе точно както Анн си го беше представяла.
Тишината стана неловка и Присцила смушка с лакът Анн, за да й подскаже, че трябва да говори.
— Ние… ние… видяхме надписа, че тази къща се дава под наем — проговори Анн със слаб глас, като се обърна към по-старата дама, която очевидно беше мис Пати Спофърд.
— О, да — каза мис Пати. — Днес мислех да сваля надписа.
— Тогава… сме закъснели — каза Анн с огорчение. — Дали сте я вече на някого ли?
— Не, но решихме изобщо да не я даваме под наем.
— О, съжалявам — възкликна Анн импулсивно. — Толкова обичам тази къща. Надявах се, че ще можем да я получим.
Тогава мис Пати остави плетката си, свали си очилата, избърса ги, пак си ги сложи и за пръв път погледна Анн като човешко същество. Другата дама повтори движенията й толкова съвършено, че можеше да е нейно отражение в огледалото.
— Обичате я — каза госпожица Пати подчертано. — Това означава ли, че наистина я обичате? Или просто ви харесва как изглежда? В днешно време момичетата се ангажират с преувеличени заявления, без да е ясно какво имат предвид. По мое време не беше така. Тогава едно момиче не казваше, че обича ряпа, с тон, сякаш казва, че обича майка си или Спасителя.
Анн се окопити.
— Наистина я обичам — каза тя любезно. — Обичам я, откакто я видях за пръв път миналата есен. Моите две приятелки от колежа и аз искаме догодина да живеем в къща, а не в пансион, затова търсим да наемем някой малък дом. И когато видях, че тази къща се дава под наем, толкова се зарадвах.
— Щом я обичате, можете да я имате — каза госпожица Пати. — Мария и аз решихме днес да не я даваме под наем, защото не харесахме никого от кандидатите за наематели. Можем да си позволим да заминем за Европа, дори ако не я даваме под наем. Би ни подпомогнало, но и за цялото злато на света не бих позволила домът ми да мине в ръцете на хора като тези, които идваха и оглеждаха. Вие сте различни. Вярвам, че обичате къщата и ще сте добри с нея. Можете да я вземете.