— Следващия четвъртък ще бъдеш отново в света на Алек и Алонзо — разсмя се Анн.
Фил поклати глава.
— Не, не искам Алек и Алонзо. Но какво е станало с вас двете? Сега, като ви погледнах отблизо, изглеждате озарени от вътрешна светлина. Вие направо сияете!
— Ще живеем в „Дома на Пати“ другата зима — каза Анн тържествуващо. — Ще живеем, отбележи го, а няма да бъдем под наем! Наехме къщата. Стела Мейнард също ще дойде заедно с леля си, която ще поддържа къщата.
Фил скочи, изтри си носа и падна на колене пред Анн.
— Момичета, момичета… нека да дойда и аз. Ще бъда много добра. Ако няма място за мен, ще спя в малката къщичка за кучето в градината. Само ми позволете да дойда.
— Стани, глупачке.
— Няма да помръдна, докато не ми кажете, че мога да живея с вас другата зима.
Анн и Присцила се спогледаха. После Анн каза бавно:
— Фил, бихме те взели с радост. Но да си говорим откровено. Аз съм бедна, Прис е бедна, Стела Мейнард е бедна, нашето домакинство ще е много просто и трапезата ни оскъдна. Ти си богата и наемът, който плащаш, свидетелства за това.
— О, не ме интересува — заяви Фил трагично. — По-добре обяд от билки там, където сте вие, приятелките, отколкото угоен вол в самотен пансион. Не си мислете, че съм само стомах, момичета. Ще живея само на хляб и вода.
— После — продължи Анн — ще има да се върши много работа. Лелята на Стела не може всичко. Ние ще се включим в домакинската работа. А ти…
— … нищо не похващаш — завърши фразата Филипа. — Но ще се науча да правя разни неща. Мога сама да си оправям леглото, като начало. Не мога да готвя, но не се ядосвам. И това е нещо. Никога не се оплаквам. Това е още нещо. О, моля ви, моля ви!
— Ти, Фил, както цял Редмънд знае, забавляваш своите посетители почти всяка вечер. В „Дома на Пати“ няма да можем да го правим. Решили сме да бъдем у дома за приятелите си само в петък вечер. Ако дойдеш да живееш при нас, ще трябва да се съобразяваш с това правило.
— Е, нали не мислите, че ще имам нещо против? Бих се радвала. Знаех си, че самата аз трябва да приема подобно правило, но не бях достатъчно решителна. Когато стоваря отговорността върху вас, ще бъде истинско облекчение. Ако не ми позволите да споделя съдбата ви, ще умра от разочарование и после ще ви се явявам като призрак. Ще обитавам прага на „Дома на Пати“ и няма да можете да влизате и да излизате, без да се спънете в моя дух.
Анн и Присцила отново си размениха красноречиви погледи.
— Добре — каза Анн. — Разбира се, не можем да ти обещаем, че ще те вземем, докато не се посъветваме със Стела. Но не вярвам да има нещо против, а що се отнася до нас, можеш да дойдеш и си добре дошла.
— Ако се умориш от простия ни живот, можеш да ни напуснеш и няма да ти задаваме въпроси — добави Присцила.
Фил скочи на крака, прегърна ги ликуващо и си отиде весела.
— Надявам се, че всичко ще е наред — каза Присцила сдържано.
— Трябва да направим така, че всичко да е наред — потвърди Анн. — Мисля, че Фил много добре ще се приспособи към нашия малък щастлив дом.
— Ще бъде много приятно с Фил край нас като съквартирантка. Колкото повече сме, толкова по-леко ще бъде на изтънелите ни портмонета. Но как ще се живее с нея? Трябва да прекараш поне едно лято и една зима с някого, за да разбереш дали може да се живее с него.
— Всички ще бъдем подложени на изпитанието, ако е до това. Ще трябва да се държим като хора, да живеем нашия живот и да оставим другите да живеят. Фил не е егоистка, макар че е малко безотговорна, но вярвам, че всички прекрасно ще се разбираме в „Дома на Пати“.
Единадесета глава
Анн се върна в Авонлий, увенчана с гордостта от спечелената стипендия „Торбърн“. Хората й казваха, че не се е променила. Авонлий също не се беше променил. Поне така изглеждаше от пръв поглед. Но когато Анн седна на пейката на Грийн Гейбълс в църквата в първата неделя след завръщането си, тя видя няколко малки промени, осъзнати неочаквано. Те я накараха да разбере, че дори в Авонлий времето не стоеше на едно място. Имаше нов пастор. Но едно познато лице липсваше от пейките завинаги. Старият „чичо Ейб“, чиито пророчества никога вече нямаше да се чуват, госпожа Питър Слоун, предала богу дух, Тимоти Котън, който според думите на госпожа Рейчъл Линд „всъщност най-накрая успя да умре, след като го упражняваше двайсет години“, и старият Джосая Слоун, когото никой не можа да познае в ковчега, защото си беше обръснал грижливо бакенбардите, всички те почиваха в малкото гробище зад църквата. А Били Андрюс се беше оженил за Нети Блюет! Те се „появиха в обществото“ тази неделя. Когато Били, сияещ от гордост и щастие, доведе нагиздената си в коприна булка на пейката на семейство Хармън Андрюс, Анн сведе мигли, за да скрие насмешката в очите си. Спомни си за бурната зимна нощ на коледните празници, когато Джейн й беше направила предложение от името на Били. Със сигурност сърцето му не беше разбито от отказа. Анн се зачуди дали Джейн не беше отишла да иска и ръката на Нети вместо него, или беше събрал достатъчно кураж да зададе сам съдбовния въпрос. Цялото семейство Андрюс видимо споделяше гордостта и удоволствието му от госпожа Хармън на пейката до Джейн в хора. Джейн беше напуснала училището в Авонлий и през есента смяташе да замине на запад.