— „По дяволите“ не е псувня. А и да е, не ме е грижа — отвърна Дейви безочливо.
— Не казвай лоши думи в неделя — помоли го Дора.
— Ще си измисля моя ругатня — обяви той.
— Бог ще те накаже, ако го направиш — каза Дора със страхопочитание.
— Тогава мисля, че Бог е подъл стар негодник — отвърна Дейви. — Той не знае ли, че човек трябва по някакъв начин да си изразява чувствата?
— Дейви!!! — извика Дора. Тя очакваше, че веднага ще бъде поразен на място. Но не се случи нищо.
— Каквото ще да става, повече няма да търпя тиранията на госпожа Линд — запелтечи от гняв Дейви. — Анн и Марила може да имат право да ме командват, но тя няма. Ще правя всичко, което ми е казала да не правя. Само гледай.
Докато Дора го гледаше ужасена, Дейви слезе от зелената трева край пътя и се потопи до колене в дълбоката прах, резултат на четири седмици без дъжд, закрачи в нея, като злобно риеше с крака, докато го обгърна облак мръсотия.
— Това е само началото — обяви той тържествуващо. — И ще спра на входа на църквата, и ще разговарям с всички, докато има хора. Ще се въртя, ще се гърча и ще шушна на мястото си, ще кажа, че не знам златния цитат. И ще изхвърля всичките си пари за пожертвуванията още сега.
Дейви хвърли монетите от един и пет цента през оградата на господин Бари със злорадо удоволствие.
— Сатаната те накара да го правиш — укори го Дора.
— Не — извика Дейви възмутено. — Сам си го измислих. Помислих си и още нещо. Изобщо няма да ходя на неделно училище и на църква. Ще играя с момчетата на Котън. Вчера ми казаха, че днес няма да ходят на неделно училище, защото майка им я нямало и нямало кой да ги накара. Ела, Дора, ще си прекараме чудесно.
— Не искам — възпротиви се Дора.
— Трябва — каза Дейви. — Ако не дойдеш, ще кажа на Марила, че миналия понеделник Франк Бел те целуна в училище.
— Не можах да го спра. Не знаех какво ще прави — извика Дора и се изчерви.
— Е, ти дори не го плесна и не изглеждаше ни най-малко сърдита — отвърна Дейви. — Ще й кажа и това, ако не дойдеш. Ще минем напряко през тази поляна.
— Страх ме е от онези крави — възрази бедната Дора, като видя възможност да избяга.
— От кравите — присмя й се Дейви. — Защо, и двете са по-млади от теб.
— По-големи са — каза Дора.
— Няма да те наранят. Хайде, ела. Тук е великолепно. Когато порасна, изобщо няма да ходя на църква. Сам ще се изкача в рая.
— Ще отидеш на другото място — каза тъжно Дора, като го последва против желанието си.
Но Дейви не се изплаши. Адът беше твърде далеч, а удоволствията от рибарската разходка с момчетата на Котън — много близо.
Малките Котънови си играеха в задния двор и посрещнаха появата на Дейви с възторжени крясъци. Пит, Томи, Адолфъс и Мирабел Котън бяха съвсем сами. Майка им и по-големите им сестри ги нямаше. Дора беше благодарна, че поне Мирабел е там. Беше се уплашила, че ще бъде сама сред тълпа момчета. Мирабел беше лоша почти колкото момче — беше толкова шумна, почерняла от слънцето и безразсъдна. Но поне носеше рокли.
— Дошли сме за риболова — обяви Дейви.
— Ура! — развикаха се Котънови.
Веднага се втурнаха да копаят червеи, като начело вървеше Мирабел с консервена кутия в ръка. На Дора й се щеше да седне и да заплаче. О, само ако не я беше целунал онзи противен Франк Бел! Тогава щеше да се възпротиви на Дейви и да отиде в любимото си неделно училище.
Разбира се, те не посмяха да отидат на риба при езерото, където можеха да ги видят хората на път за църква. Трябваше да се установят на потока в гората, зад къщата на семейство Котън. Беше пълно с пъстърва и те прекараха сутринта великолепно — поне Котънови със сигурност. Дейви свали обувките и чорапите си и зае една престилка от Томи Котън. Така екипиран, той не се плашеше от тиня, влага и храсталаци. Дора беше отчаяна. Тя вървеше след останалите в скитанията им от вир на вир, здраво стиснала библията и тримесечника, като с горчивина си мислеше за любимия си клас, където трябваше да седи в този момент, пред обожавания учител. Вместо това, тя скиташе из гората с тези полудиви Котънови, като се опитваше да опази обувките си чисти и хубавата си бяла рокля да не се скъса или изцапа. Мирабел беше предложила да й даде една престилка, но Дора отказа с презрение.
Пъстървата кълвеше, както винаги в неделя. След час грешниците бяха наловили рибата, която искаха, и се завърнаха в къщата за голямо облекчение на Дора. Тя седеше превзето на един кафез за птици в двора, докато останалите шумно играеха на гоненица. После всичките се качиха на покрива на кочината и си издълбаха инициалите на напречната греда. Плоският покрив на кокошарника и една купчина слама под него дадоха друга идея на Дейви. Прекараха чудесен половин час, като се качваха на покрива и скачаха в сламата с възторжени викове.